Мъртви! (писмо от приятел)

2 10 2013

Сления текст ми го изпрати моят добър приятел Никола Кереков, докторант в БАН, понастоящем на стаж в чужбина. Преди години в Биологическия факултет на СУ се опитахме да правим един вид извънкласна дейност – нещо като дискусионен клуб в който да се обсъждат идеи и новости в нашата област. Не просъществува поради липса на интерес от страна на студентите-биолози. Честито начало на новата академична година!

Мъртви!

„Знаете ли, днес останах до по-късно на работа четейки една безкрайна статия. В крайна сметка се предадох и си тръгнах около 7:30-8 вечерта. За незапознатите действието се развива в Будапеща, Унгария в университета Етвос Лоран (сигурен съм че не се чете така, да ме прощават познатите завършили така перспективната специалност унгарска филология). Преминах по вече притъмнелия коридор на научния отдел, в който се подвизавам и се запътих към асансьорите. По пътя видях вперените в мониторите бледи лица на 2мата последни останали хора, които също като мен явно нямаше какво да правят в петък вечер. Леко отегчено натиснах копчето, а преди да се затвори врата на асансьора все пак хвърлих един последен поглед от другата страна – лампите на другите отдели вече бяха загасени. Науката заспиваше… Пътят до долу, обичайно отнемащ няколко секунди използвах, за да се гмурна в собствените си мисли, но това само усили огромната изненада, която ме посрещна като шамар още при отварянето на вратата на партера. Та долу кипеше от живот! Живот и то какъв!

Долу беше пълно с млади хора. Навсякъде! Буквално коридорите преливаха от народ. Но не хаотично като неконтролируема тълпа. Първо си помислих, че има някакво парти по случай откриването на академичната година, но това беше преди 2 седмици! Не, не беше парти! Никъде не се чуваше да дъни музика, нито екзалтирани, но лишени от каквато и да е мисъл красъци на възбудени тинейджъри и туентиейджъри. След първоначалния шок започнах да долавям някакъв pattern. Хората бяха разделени на групички и всяка от тях се занимаваше с различни неща, като цялостно генерирания шум беше изключително нисък за количеството хора. Пред една по-голяма група имаше проектор, а пред него човек показваше нещо с показалка. Тълпата от зрители не помръдваше и гледаше със захлас, като така образуваше непреодолима бариера, през която самия аз не успях да зърна нищо. Само виждах нервното поклащане на показалката.

От другата страна други хора се бяха събрали над някакви маси и майсторяха нещо на групи от по 4-5 човека, а между тях обикаляше друг студент с авторитета на човек, който разбира повече и им помагаше. Не беше точно като упражнение – хората си говориха, шегуваха се, не бяха напрегнати. Заниманията им останаха за мен пълна загадка.

В същото време на широко пространство на етажа в нещо като атриум, разположен в гигантска стъклена пирамида голяма група младежи тренираха някаква хореография без музика. По вида им може да се каже, че тренират вече от доста време. Край тях на специални маси със столчета (които не са част от кафене) бяха насядали хора – някой с книги други с лаптопи/таблети и от там струеше живот.

На пейките покрай всичко това беше пълно със сами или двойки хора, които просто стояха или кротко си приказваха, но не точно приказваха в познатия стил „мижи да те лажем” или „стой да ти помрънкам”. Хората дискутираха нещо и в очите им я имаше тази искра… Тази искра, която трябва да призная, че все по рядко виждам у младежите у нас.

Искам да отбележа още веднъж, че часът е почти 20:00 местно време (21:00 бългрско), а навън е пълен мрак! ПЕТЪК ВЕЧЕР! Докато осмислях случващото се край мен нервно премина група хора с еднакви сини тениски, които активно дискутираха нещо в движение и усилено ръкомахаха. На гърба им беше написано едно и също – името и логото на някаква студентска организация. Слисан все пак реших да се изтегля и се насочих към изхода. Там трафика беше натоварен и хора влизаха и излизаха непрекъснато. Още на излизане забелязах, че в огромния затревен двор между двете сгради на кампуса по фундаментални науки на университета пак се наблюдава неочаквана за този час и ден активност. Група младежи си подхвърляха някакъв предмет, който бих оприличил на гигантско светещо фризби, което беше по-скоро с форма на перка отколкото на класическата чиния. Тук, осъзнах, хората просто се забавляват! И все пак бяха избрали университета си да го направят. Не изпитваха отвращение към него. Не се опитваха да стоят настрана от него. Ами явно го чувстваха толкова близък и толкова свой, че предпочитаха да прекарват дори свободното си време там… а и защо не – там бяха всичките им приятели.

Но неее, пак си правя грандиозни изводи на основата на нищо съществено! „Такива неща не съществуват – това е абсурдно” – казах си наум, ей така, за лично успокоение. Продължвайки посока спирката на трамвая минавам покрай основната сграда на кампуса. Тук също имаше доста хора. Някои си тръгваха, други сега идваха – имаше и циркулация. Вътре бе светло и гостоприемно и хората не се колебаеха да влязат – чувстваха се прекасно, сякаш у дома. Група от 12тина по буйни младежи се снимаха на стълбището докато се бореха помежду си, а доста по-встрани от тях на стативи бяха поставени 3 телескопа, и трите насочени към една и съща позиция в небето. До тях кръжаха много хора с профил на класически nerds, докато заковани на едно място плътно до стативите стояха 2ма,трима човека явно собственици или отговорни за оптичните апарати. Не искаха пари, за да погледнеш отвъд нощното небе – дори напротив. Помагаха и обясняваха на малкото заинтересовани събрали се около тях разни неща. Това не бяха преподаватели! Това бяха младежи на по 20-25 години, но видимо доста запалени любители-астрономи. А над тях, вътре в сградата се виждаха силуетите на разни модели на атоми и кристални решетки очевидно дело на аматьори, които бях част от постоянна изложба. На партера пък имаше хора разположени по разни бюра, които обсъждаха нещо идивидуално с други хора и им помагаха да попълнят някакви бланки.

Една истинска академична атмосфера уважаеми приятели. Такава каквато у нас е напълно непозната! Такава каквато най-вероятно никога няма да имаме!!! Айде, за някои от нас вече е късно… но такава каквато децата ни/ви никога няма да имат. Поне не у нас.

Тук съм само от 3 седмици, и винаги когато си тръгвам, независимо колко късно е все пак студенти има. И се съмнявам заниманията им да продължават до толкова късно. Това на което съм свидетел е нещо друго. Това е изгубената и отдавна забравена у нас вселена на извънучебните занимания. Там където будните и любознателни хора жертват свободното си време доброволно просто заради удоволствието да узнаеш повече, за да осъвършестваш себе си, където намират сродни души и искрено се забавляват. И всичко това на фона на пресните ми спомени за празния и някак тъжен биологически факултет*, който при последните си визити заварвам… в 15:30 ч.., посред академичен семестър!!! Празния и предаден факултет!

Мразя се затова, че не направих снимки, но ще ми простите – просто шокът беше прекалено голям – дори не съобразих, че апарата е у мен. Надявам се ще ми се доверите но дори да се осъмните само ще кажа че това не е единично явление. Другият път вече ще съм готов.

 И после моля ви не ми говорете за традициите на българското образование и прекрасното светло бъдеще изпълнено с просвета, което се е очертало пред нашата ученолюбива нация! Не ми споменавайте годишнината на Софийския университета с престорено полу-соц умиление сякаш става дума за световно събитие! Не ми цитирайте разни ректори и тем подобни свещници с високопарните им планове и прогнози за бъдещето на родното образовние. За това колко сме умни ние българите и как (представяш ли си) университетите и дори студентите (това вече е нагло) у нас били на световно ниво!

 Незнам дали забелязвате… в последно време започна да се говори как редовно медите елегантно измествали акцента към по-скандални и маловажни неща за сметка на именно важните такива, които някак си минават по каналния ред? Е аз ще ви кажа че всъщност всички ние го правим това. Отказваме да видим нещата отвъд и да осъзнаем какви са истинските ни проблеми. Проблема у нашата държава, уважаеми сънародници, не е нито само в корупцията, нито пък е в партиите и политиците ни. Нито в шибаното правителство на Орешарски (с извинение). Проблема е, че младите хора у нас са мъртви! Тъкмо тези млади хора от които зависи просперитета на една държава. Тези които представляват научния, технологичен, интелектуален, икономически (и какъвто друг се сетите) двигател на една държава. Този двигател у нас се е задавил отдавна. Малкото цилиндри, които все пак са преценили, че им се работи, са поработили малко, видели са дървената тояга на неоценеността и са потърсили късмет и уважение в някое по-западно возило. Където като работиш добре често те смазват, но където не ти капват дори капка масло, докато не покажеш, че можеш и искаш да работиш, да твориш! Простете ми за машината аналогия – а инженерите да ме прощават за неточностите, но мисля че всички разбирате защо родното „трабантче” няма никакъв шанс срещу западните „изтребители”. Не ми се иска да отварям темата за упадъка на родното образование – такива теми бол. Това което исках е да ви дам една отправна точка, просто елементарно сравнение.

Младите хора са мъртви! А душата им е свита и набутана в твърда черупка някъде дълбоко там, като в орех. Там където ще е на сигурно и спокойно. Където никой не може да я достигне, дори те самите. А ако ме питате за нашето бъдеще – незнам! Наистина незнам за какво бъдеще можем да си говорим при тези обстоятелства в милата родина. Съжалявам, че завършвам този роман така нихилистично, но фактите са такива. И все пак ми се иска да изтискам от някъде парцала на своята душа и от него да капне една капка отпимизъм – хора, събудете се! Събудете се и бъдете Хора**!

* по лични наблюдения този факултет си мисля даже, че по-скоро е един от по-добрите образователни учреждения у нас. Направо ме е страх да си помисля какво е по другите места.

** който е още буден, но вече му се доспива от отчаяние, да се разкарва навреме от тука му препоръчвам най-искрено. И пак не е задължително да оставате там завинаги. Просто идете, вижте с очите си, почувствайте, пожелайте го пък това ако пожелаете след това да се върнете и да го донесете със себе си ще бъде просто прекрасно! Но тука живот за душите ви няма – „Надежда всяка тука оставете”.

*** за наличните правописни грешки поемам пълната отговорност, но не се извинявам. Всяка една от тях е преднамерено допусната, за да издразни и развали деня на всеки уважаващ себе си grammar nazi. Използваните на места “гнусни” чуждици са като оставени близалки за тролите. „

Никола





Ново RATIO

24 04 2013

След успеха на първата конференция за популярна наука RATIO в София миналата година, организаторите бързат да ви зарадват с второ издание. За който е изпуснал първото – RATIO е събитие, на което известни учени или автори в сферата на популярната наука представят интересни теми на достъпен за широката публика език. Лекторите във второто издание отново са супер интересни:  проф. Сюзън Блекмор ще говори за човешкото съзнание – какво е то и как работи; Д-р Адам Харт-Дейвис ще говори за времето – какво крайна сметка е то през призмата на науката и на отделния човек, и можем ли да пътуваме в него; Дебора Хайд е главен редактор на списание The Skeptic, и нейната лекция ще бъде фокусирана върху мита за вампирите – какъв е неговия произход и защо хората са склонни да вярват в такива неща; проф. д-р Николай Спасов - директор на любимия ми музей в София (природонаучния) – той ще разкаже интересни неща за праисторическите животни и хора минавали през територията на България.

Събитието ще се състои тази събота – 27 април, 14:00 (няма да ставате рано в събота) в Младежкия театър.

Повече информация на http://ratio.bg/





Open access explained!

27 10 2012

Това е един вид важно.





RATIO

24 08 2012

Супер много се радвам и бързам да споделя, че за първи път в България ще се проведе еднодневна конференция за популярна наука: RATIO. Целта на подобни прояви е да представят „горещи“ теми от света на науката на достъпен за не-специалисти език, и са много популярни по цял свят. В това издание на RATIO гости-лектори ще са световни имена като професор Крис Френч – специалист по психология на паранормалните явления; Сара Сантош - основател на Maths Busking, които демонстрират забавните страни на математиката, а от българските учени имаме физиците Никола Караваслиев и Владимир Божилов, които ще говорят за живот в космоса, и доц. Леандър Литов - ръководител на катедра “Атомна физика” в СУ “Св. Климент Охридски” и ръководител на екипа от Софийския Университет работещ  в ЦЕРН по проекта на Големия адронен ускорител. С други думи, по всичко личи че събитието ще е супер интересно, и си заслужава. RATIO ще се случи на 29 септември в Младежкия театър, а повече информация за събитието и за лекторите може да намерите на сайта http://ratio.bg и страницата във фейсбук https://www.facebook.com/ratio.bg (където между другото се акумулират много интересни постове от най-различни области). Надявам се повече хора да разберат за събитието!





генетика

8 04 2012





Kвантовата медицина е лъжа и измама

23 08 2011

Основното, което трябва да знаете за квантовата медицина е, че тя нито е квантова, нито е медицина. Надявам се този факт не ви огорчава или обижда по някакъв начин.

Както повелява наръчника за шарлатани:

Поставянето на думата „квантов” в дадено изречение разсейва всички съмнения около достоверността му у приблизително 100% от населението.“

Квантовата медицина няма нищо общо с квантовата физика. Но понеже последната е един доста абстрактен дял от физиката, който на всичкото отгоре борави с тежък математически апарат, думата „квантов” често поражда прекален респект, и човек рядко се усъмнява (как да се усъмниш в нещо, което не разбираш – вж. Наръчник за шарлатани, т.3). Основен принос за популяризирането на квантовата медицина има един индиец на име Дийпак Чопра, който особено усърдно разпространява погрешните си схващания за връзка между съзнание и квантова механика. Квантовият мистицизъм днес е толкова популярен, че си има цяла статия в Уикипедия – тук, и не смятам да се спирам по-подробно.

Квантовата медицина не е и никаква медицина. Все пак целта на медицината е да лекува, докато тази на квантовата медицина е единствено да ви вземе парите. Но да надникнем по-подробно в един примерен сайт за квантова медицина и да видим какво твърдят…

„Квантовата алтернативна медицина лекува чез нежна стимулация на организма, за да задвижи неговите скрити лечебни функции и естествени самовъзсановителни сили, с което дава възможност на организма да се справи сам със здравословния проблем. Квантовата алтернативна медицина е насочена към установяване и отстраняване на дълбоката причина за болестите, а не към техните последствия.”

Този лаф можете да срещнете по сайтове и брошури на измамници от най-различен характер. Медицината замазвала симптоми, а алтернативната медицина лекувала причината за заболяването. Е, въпрос на дефиниция. Ако смятате, че първопричината за стафилококовата ангина са стафолококи, с голяма доза увереност можем да кажем, че медицината (в този пример  – лечение с антибиотик) е пряко насочена към причината за заболяването. Ако смятате, че първопричината за стафилококовата ангина е някаква черна магия, която е отслабила вашата естествена аура и е дала възможност за бактериална инвазия, то не ми е трудно да разбера защо си мислите, че антибиотиците лекуват само симптомите. В този случай конвенционалната медицина наистина не може да помогне, защото тя не разваля магии. Тогава е необходимо да си завържете червен конец на китката, да плюете три пъти в пазвата си и да се обърнете към нещо, което действа чрез заклинания и фокуси. Quantum quackery to the rescue!

Почти всяко изречение от сайта за квантова медицина съдържа неистина, и ако трябва да ги изброявам едно по едно обемът на текста ще надхвърли четимото.  Но като споменах фокуси, ще дам един пример що за измама са предлаганите терапии, пък нека читателя сам си направи сметка за останалото. Една от услугите, предлагани в център по квантова медицина, се нарича йонна детоксикация. На страниците на сп.8 специалисти от екипа на центъра обясняват що за чудо е това:

„Всички древни лечебни традиции: египетска, индианска, аюрведическа и други, освен западната, препоръчват прочистването на физическото тяло като средство за профилактика и лечение. „

„За бързото извеждане на токсините и микроорганизмите се използва йонен детоксикатор. Пациентът потапя крака в топла солена вода, заедно с елекрод, който произвежда струи полоително и отрицателно заредени йони (електрически заредени атоми), които нахлуват в цялото тяло през порите на краката, които са над 2000.“

„…струя отрицателни йони, която променя pH на кръвта от киселинно към алкално. (…) Около 95% от съвременните хора са в киселинно състояние, което означава, че в техните тела има излишък на водородни йони и кръвта им е с pH, по-ниско от 7,45.“

„Приоритетно организмът изхвърля токсините от най-силно натровения орган. По цвета на изхвърлените токсини се определя кой орган са напуснали“

Да оставим настрана дребни подробности като какви са тези пори на краката дето пропускат йони, и че физиологичното pH на кръвта е 7.35-7.45*, и извън тези граници общо взето умираш.

Значи, топите си краката във вода със соли, прилагате електрическо поле по стар обичай и през над 2000те (?!) пори на стъпалата „токсините” излизат. И всичко това се случва пред вашите очи! Нещо като хемодиализа, но през краката. Интересно защо не го използваме вместо нея при хората с бъбречна недостатъчност? Както и да е, водата се оцветява в различни нюанси в зависимост от заболяването. Всичко това е чудесно, но дали като видите с очите си как фокусника вади заек от шапката си вярвате, че заека наистина е бил там?

Детокс ваничката е създадена от „д-р“ М.Стагс на базата на „изследванията“ на Р.Райф. Поставям доктор в кавички, защото въпросната дама се е дипломирала от някаква школа без акредитация**. Райф пък е американски изобретател, който през 20те години твърди, че е създал мощен микроскоп способен на детектира микроби по цвета на аурата им (?!)**.

За да разберем трика, е необходима малко химия, и по-точно процесът електролиза.  Нека си припомним чрез следния пример. Имаме медни електроди потопени в разтвор на готварска сол (натриев хлорид, NaCl). Във вода, солта дисоциира на натриеви катиони (Na+) и хлоридни аниони (Cl-). Когато включим електродите, йоните отиват към електрода с противоположен задяд. Натриевите катиони отиват към катода (отрицателния електрод), а хлоридните аниони отиват към анода (положителния електрод). На анода, хлоридните йони отдават електрон, и хлора се отделя като балончета газ. Бълбук-бълбук.

2Cl-> Cl2 + 2e-

Медта също отдава електрони, и се отделят медни йони:

Cu -> 2e- + Cu2+

Когато попаднат в разтвора, медните йони дават зеленикав отенък.

На катода водородните йони (Н+) от водата приемат електрони и образуват водород – газ, а медните катиони, които отделихме преди малко, приемат електрони и се връщат под формата на атомен мед. Ако измерите електродите преди и след експеримента, трябва да се заебележи, че катода е натежал, а анода е олекнал (защото медта се е отдала от едните и е отишла на другите, както показахме).

Е, принципът е същия и за електроди от други метали и с други соли, само цветовете са различни. Желязото примерно би трябвало да даде кафеникаво оцветяване. Ако не ми вярвате или смятате, че електролизата е въпрос на лично мнение и всеки си решава за себе си да вярва в нея или не, разтворете сол в леген вода и приложете електродите на акумулатора на колата.

Ако желаете, можете да вземете проба от водата и да я пратите за химически анализ, за да се убедите, че съдържа отделените йони, но не и разни имагинерни „токсини”. Всъщност, други хора вече са го правили : линк. Дотук с отделените от тялото токсини. Това е.

–-

*за справка, всеки учебник по анатомия и физиология, пък ако не вярвате си измерете pH на кръвта преди и след терапията

**American Cancer Society. Questionable methods of cancer management: Electronic devices. CA—A Cancer Journal for Clinicians 44:115-127, 1994; Mary Staggs. Biographical information on Contact Reflex Analysis and Nutritional research Foundation Web site, accessed Dec 27, 2004.





ДНК профили

30 07 2011

Преди няколко месеца в моя институт гостува cър Aлек Джефрис, който е открил и развил една от най-популярните техники за създаване на ДНК профили, известна като DNA fingerprinting (в превод нещо като ДНК отпечатък). Тогава ми хрумна да напиша една статия за ДНК експертизите, но си останах с хрумването до тези дни, в които все като отворя българска преса се натъквам на криминални новини. И така реших да най-после споделя как работят ДНК eкспертизите по този метод.

Прочетете остатъка от публикацията »








Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 33 other followers