Алтернативната медицина е лоша алтернатива

Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!

Алтернативната медицина тук ще наричам всички медицински практики, базирани на вяра и традиции, но не и на доказателства. Съществуват хиляди алтернативни практики от най-различно естество – от леене на куршум до акупунктура, от хомеопатия до кръвопускане. Това, което ги обединява, подчертавам, е липсата на каквито и да е експериментални доказателства за ефективността им, а в много случаи и наличието на доказателства за отсъствието на ефективност. Алтернативната медицина е контролирана слабо, а „лечебните” ѝ продкути и услуги са на доста солидна цена. Тогава защо толкова много хора се обръщат към нея?

Проверката  дали дадено твърдение е вярно или не е в основата на експерименталната наука. Много хора погрешно смятат, че науката също е вид вяра – „учените”, казват, „вярват в своите методи, теории и пр”. Всъщност вярата и науката са две напълно противоположни неща.

Вярата е догматична. Вярата носи своите убеждения, и всяко явление или твърдение, противоречащо на тези убеждения, бива пренебрегвано или заклеймявано. Така например християнската вяра счита, че Земята е център на Вселената. Когато ренесансовите учени установили, че това съвсем не е така, Библейските учения съвсем не били променени. Вместо това противоречащите учени били изпратени в заточение или на кладата.

Науката е емпирична. Науката борави с теории, които обясняват наблюдения над реалността. Понякога се наблюдават явления, които настоящите теории не могат да обяснят добре. В този случай вместо да пренебрегнат наблюденията, които развалят хубавите им теории, учените променят, развиват и усъвършенстват теориите, така че те по-точно да обясняват заобикалящия ни свят.

Така например от учебниците по физика знаем, че според един от първите модели на атома той представлява сфера от електрони оградена от положителни заряди (пудингов модел на Томпсън). По-късно Ръдърфорд провежда известните си експерименти, чиито резултати опровергават този модел – резултатите показват, че в центъра на атомите стоят големи позитивно заредени ядра, а малките електрони кръжат наоколо подобно на планетите около слънцето. Е, и този модел по-късно се оказва неточен – наистина в центъра има ядро а наоколо електрони, но те не кръжат като планетите. Все пак случаят мисля добре илюстрира как науката  умее да се опровергава и развива. Нещо, невъзможно за догматичната вяра.

Именно отбелязването на грешките и способността да се учи от тях и да се развива за мен е най-силната страна на научния метод. Въпреки това, грешките на науката често биват един от първите аргументи на адвокатите на недоказаните терапии:

„Науката много често бърка. Медицината – още повече. Навремето са продавали едикакво си лекарство, а то се е оказало вредно. Аз не искам да съм опитен заек.”

Този аргумент е един от най-непонятните за мен. Вярно е, че науката и в това число медицината понякога бърка. Но също така е вярно, че когато се касае за човешкото здраве, тя се старае максимално да предотврати вероятността за вреда. Именно поради тази причина всяко лекарство трябва да мине през строги процеси на клинични тестове преди да влезе в употреба. За съжаление има случаи на одобрени лекарства чийто негативен ефект клиничните тестове да са пропуснали. Но все пак тези случаи са единици и вредните медикаменти са изтеглени от пазара. Алтернативната медицина, за сметка на това не подлежи на никакъв вътрешен или външен контрол, следователно е по-лошата алтернатива. Защо се счита, че конвенционалните терапии и лекарства крият по-голям риск от алтернативните, за мен остава мистерия.

След кратко ровене по сайтове и форуми аргументите на алтернативните фенове в подкрепа на по-малкия риск от алтернативните терапии горе-долу май ми се изясни. Свеждат  се до три основни:

(1) Алтернативните средства са натурални

Изглежда хората смятат, че естествените неща е естествено да са полезни. Според мен това е много далече от истината. Зелената мухоморка например е един 100% натурален продукт, но далеч  не е полезна. А поговорката „За всяка болка си има билка” може и да е вярна, но със сигурност билките за всяка болка не са известни нито на конвенциоланата, нито на алтернативната медицина. Също така е погрешно схващането, че фармакологичните препарати са изкуствено синтезирани („синтетика”, както им казват). Известният антибиотик пеницилин –класическо конвенционално лекарство – се „произвежда” от съвсем естествена плесен oт рода Penicillium sp. Това, което приемаме е пречистен извлек. Аспиринът е химически модифицирана салицилова киселина, която в миналото се е извличала от върба (Salix на латински). Много хапчета съдържат съвсем същите вещества, каквито и билковите отвари. Предимството на произведеното хапче е, че точните вещества са пречистени от останалите, и точното му количество е известно. Последното е много важно да се знае при лекарствения прием, защото твърде висока доза може да навреди, а твърде ниска да не помогне. Отвара трудно се дозира. Ето защо алтернативната медицина е по-лошата алтернатива.

Един подаргумент касае специално хомеопатията: хомеопатичните лекарства нямат странични ефекти и за безопасни. Да, защото те представляват чиста захар, или вода, които определено нямат странични ефекти и в умерени количества са безопасни. Да лекуваш по-сериозни заболявания от настинка като например менингит със захар и вода обаче е лоша алтернатива.

(2) Алтернативните средства са базирани на вековна мъдрост и опит

Отново съвсем не разбирам логиката зад това твърдение. Защо се счита, че ако някаква практика е стара, тя непременно е мъдра и добра? Най-прякото обяснение е, че „то ако не работеше, нямаше да продължават да го използват”. Не мога да се съглася. В миналото научният метод не е бил развит, нито пък статистическите анализи. Хората са карали на проба и грешка – понякога са се оказвали прави, но понякога са грешали. Например хората правилно са установили, че хининовото дърво има лечебни свойства. Обаче погрешно са наложили трапанацията (пробиване на черепа) като средство против главоболие. Някога в миналото някой наблюдавал, че кръвопускането имало положителен ефект (това може да е така при някои състояния като хемохроматоза) и се наложило като масова практика срещу множество заболявания в продължение на поне 2000 години, преди съвсем наскоро чрез научни експерименти е установено, че в общия случай то по-скоро вреди. През 17в. немският медик Ханеман погрешно е заключил, че с намаляване на концентрацията, потенцията на лекарствата се увеличава. Освен това ако дадено лечение няма непосредствен негативен ефект, то би било доста трудно той да се установи (това, разбира се е валидно и за конвенционалната медицина, но със съвременните методи е все по-малко вероятно). Представете си, че дадена билка някакси предизвиква автоимунно заболяване след време. Как по-точно в миналото биха могли да установят подобен ефект, след като нито имали представа какво е имунитет, нито какво е автоимунно заболяване, още по-малко пък как се диагностицира. Ето защо не виждам причина да се смята, че само защото нещо е старо, то е правилно изпитано.

Вероятно съвременните научни методи за изпитание на лекарствата не са съвършени, но все пак те са насочени към отчитане на причини и следствия и отдиференцирането им от странични ефекти и случайност, което за мен ги прави поне с една идея по-надеждни. Изпитанието в миналото е  по-лошата алтернатива на планирания и статистически анализиран експеримент със съвременни технологии.

(3) За мен проработи.

Това е любимият ми софизъм. Често се среща във вариянт „Много било ефикасно, на Ленчето от съседния вход на зълвата на братовчедка ѝ етървата така се е оправила”.  Това, че нещо за някого в някакви условия е „проработило“ съвсем не означава, че то по принцип работи. Много заболявания се характеризират с първоначално влошаване, „дъно”, и постепенно подобряване. Съвсем естествено хората са склонни да се обръщат към алтернативни практики на „дъното”. В такъв случай започването на алтернативна терапия съвпада с естественото постепенно подобряване, оставяйки заблуждаващо впечатление за ефективност. Друг случай – аз докато боледувах от грип ядох пуканки, гледах телевизия и редих пасианси. Комшийката също я тръшна грипа, и пила осцилококцинум. Оздравяхме след 2-3 дни. Tова, че оздравяването и гледането на телевизия (или пиенето на хомеопатия) съвпадат във времето не означава задължително, че едното е причина за другото. Разбира се, това би могло да се случи и с конвенционалните лекарства. Тогава как да разберем дали наистина има причинно-следствена връзка между лекарството и оздравяването, или е просто съвпадение?

http://xkcd.com/552/

Най-сигурният известен на мен начин за това е експерименталния: на една група се дава лекарство, на друга група се дава захарно хапче („плацебо“). Ако групата с лекарството се подобрява статистически значително по-бързо от тази с плацебото, значи лекарството е ефективно. Тъй  че това, че нещо е проработило за някой си, не ми е достатъчно да повярвам, че ще проработи и за мен. Предпочитам да прочета в акредитиран източник, че е проработило за по-голямата част от тествани пациенти. Всички експерименти с алтернативните терапии до момента обаче не са показали по-значителен ефект от този на плацебото*. Всъщност, ако за дадена практика от алтернативната медицина се открие, че има реален ефект, тя преминава към кое… медицината! Ето защо в зоната на алтернативната медицина винаги остават само съмнителните лечения, което я прави по-лошата алтернатива.

(4) Конвенционалната медицина е измама и цели да ни навреди

Тук откриваме, че според тях:

–          Големите фармацевтични компании  (Биг Фарма) са алчни;

–          Вирусите са измислица, никой не ги е виждал и те не причиняват болести. Болестите са резултат от нарушаване на аурата, духа, чакрите и не знам си още какво;

–          Биг Фарма умишлено пускат епидемии, за да си пробутват лекарствата и ваксините;

Ако предишните съждения бяха просто нелогични, то тези надхвърлят пределите на здравия разум. Не че са алчни, но ако са чак толкова лоши и алчни:

–          Защо изобщо произвеждат ваксини. Ваксината струва 1-10 долара; лекарствата за всички болести са поне десет пъти по-скъпи. С други думи, Биг Фарма биха спечелили много повече от епидемии, отколкото от ваксини. Тогава за какво им е да разработват и произвеждат ваксини, сериозно?

–          Ако болестите не са причинени от микроби, а от някакви холистични духовни проблеми, то как по-точно Биг Фарма успяват да пуснат епидемии? Може би правят масови черни магии или нещо от този род.

И така, тъй като за мен всички тези основни аргументи в подкрепа на алтернативната медицина пред конвенционалната ми се виждат неиздържани логически или направо откачени, продължавам да се питам защо и що за хора вярват в тях? Дали не пропускам някой?

––––

*(Не че плацебото няма медицинска стойност в някои случаи. Но когато се прилага, смятам, че това трябва да бъде със съзнанието на лекаря. Уви, днес някои медицински доктори изглежда предписват хомеопатия не защото смятат, че в определен случай плацебо е достатъчно, със съзнанието, че предписват реален медикамент.)