между другото

“Една невярна и глупава теза може да е изложена на пет страници. Опровергаването й обаче винаги довежда до написването на двадесет страници. Ако трябва да се отговори изчерпателно, няма да стигнат и сто. Този проблем го видях практически още като студент на изпита по „История на Русия” навремето. На мой колега се падна въпрос за управлението на руския император Александър ІІІ и той започна изложението си с думите „През 1900-та година кралят бил убит в Новоросийск.” Професорът естествено изпадна в ярост и закрещя: „Колега, първо не е през 1900 г., а през 1894 г., второ не кралят, защото в Русия крале няма и не е имало никога, а императорът, трето не е убит, а си умира нормално и разбира се не в Новоросийск, а в двореца „Ливадия” в Крим. И аз питам за управлението, а не за смъртта му!” На една невярна и смешна теза изложена с осем думи, професорът трябваше да отговори кратко с петдесет и шест думи – седем пъти повече. А, ако трябваше да е изчерпателен му трябваха десетина страници писмен текст. Но това не е всичко. Колегата се окопити и зададе контравъпрос: „Така твърдите Вие. Докажете го.” Тук професорът се хвана за сърцето и излезе да пие „Валидол”, а ние останалите изпитвани се хванахме за стомасите, които вече ни боляха от смях. ”