Contra vim mortis non crescit herba in hortis.
От известно време забелязах прилив на потребители на фейсбук към някаква група – „ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ СРЕЩУ РАКА – АНТИМАЛИГНОЦИТ.” Поредната врачкошарлатанщина, помислих си, но реших да поразгледам точно за какво става въпрос. O, sancta simplicitas!
Голяма крачка за персоналната геномика.
За ужас на всички религиозни фанатици и истерици на тема генетика, американската компания Counsyl (не работя за тях!) пусна тест, чрез който могат да се установят над 100 гена за заболявания само за 359$. Срещу тази революционно скромна сума за подобни изслевания двойките, планиращи дете, могат да се изследват за носителство на съответните гени и да се изчисли риска за зачеване на болно бебе – достатъчно е само да предоставят ДНК. За целта не са необходими сложни медицински процедури, а просто отлющване на няколко клетки от устната кухина и изпращането на пробата в лабораторията. Може и по пощата. Методът е разработен от Харвад и Станфорд. Защо е хубаво да има подобно нещо?
из друг любим комикс: http://www.smbc-comics.com/
„Не откриваме съществени доказателства за вреда“ – „НЕДОКАЗАНО БЕЗВРЕДНИ, ОПАСНИ!!!“
Имало едно време в едно малко затънтено екоселце някъде в югоизточна Франция едно малко добро момиченце, което било най-големия защитник на природата в цялата местност. То винаги носело зелена шапчица, която баба му била изплела, поради което всички от селото го наричали Зелената шапчица. Всички хора я обичали и винаги се допитвали до нея когато ставало дума как да кръстят добитъка си,за да расте повече и какви песни е най-подходящо да пеят на посевите, за да дават повече добив. Когато се родило, клетото дете имало нещастието да падне в казана с ДДТ. Така макар полидактилията, лекото накуцване (единият ѝ крак бе по-дълъг) и малко налудничавия поглед (имаше 8 диоптъра късогледство, но упорито отказваше да носи очила или лещи), всички в екоселцето много се гордеели с нея.
„Да опознаем природата, за да я управяваме“
Още от дълбока древност хората едновременно са почитали и са се бояли от архетипни фигури, притежаващи езотерични знания, като шамани, вещици, алхимици. Те били известни с ексцентричното си поведение, отшелническия живот, и възможността да създават живот. По-късно, с отделянето на науката от езотериката, този стереотип се прехвъря и върху учените, създавайки популярния образ на „лудият учен”. Лудият учен, макар не винаги зъл, по дефиниция си „играе на Бог”, контактува с демони, прави опасни експерименти, които в крайна сметка свършват доста зле, и т.н.. Този образ не е нищо ново, като започнем от Дедал, минем през алхимиците, Фауст, но може би най-яркият образ в по-съвременната литература си остава д-р Франкенщайн. Моите лични фаворити пък са д-р Стрейнджлов и генния инженер от Саутпарк, дето правеше маймуни с 5 задника.След Втората Световна Война и пословичния Менгеле, атомната бомба и изобщо научно-техническия прогрес, общественият страх, че науката е излязла извън контрол започва да придобива съвременните си размери.
Всичко това го пиша, защото искам да кажа, че не намирам нищо чудно в това, че хората ужасно много се плашат от генното инженерство и трансгенните организми, все пак не са мръднали много като мислене от онези времена, предвид повсеместната популярност на врачки, хомеопатки, църковни чудеса. Въпросът е (риторичен) кога най-после ще започнем да се осланяме не на инстинктивния страх от неизвестното, а на здравия разум. И така…
begem0t
begem0t::b[io]log 
Последни коментари