вега тест

4 09 2010

Поредната глупост

Докато си сърфирах в интернет се натъкнах на поредната глупост – вега тест. Изглежда, много салони за козметика/красота и разни алтернативни „медицински“ центрове го предлагат. За непросветените като мен до този момент, вега тестът е предназначен за определяне на хранителна непоносимост. Вега тестът е безболезнен, безкръвен и безумен метод, който няма да ви покаже към кои храни действително имате непоносимост. Защо ли – ето защо…




and justice for all…

10 02 2010

По-добре късно, отколкото никога

Преди броени дни водещият британски медицински журнал The Lancet най-после сложи край на един от най-неприятните скандали в медицината, изтегляйки като невалидна публикацията от 1998 на Andrew Wakefield, която с (фалшивото, както ще стане дума по-късно) си твърдение за връзка между ваксинациите и аутизма предизвика вълна от антивакс движения по света (и у нас).

Историята…

Прочетете остатъка от публикацията »





гмо: легенди и митове

2 02 2010

Докато предишният ми пост за ГМО беше принципен, настоящия се отнася точно за протеста срещу промените в БГ закон за същите организми. Макар че не живея в България, следя с интерес какво се случва, най-вече защото имах да пиша за обществената нагласа към генетичните технологии за един уъркшоп по биоетика. Първоначалното ми забавление от писанята по сайтовете, далеч надхвърлящи по абсурд популярните кандидатстудентски „бисери”, прерасна в гняв, а след това отчаяние от невежеството и фанатизма на хората. С цялата си наглост, и СМСи почнали да събират… много ми е любопитно в чие джобче ще отидат стотинките. Интересното е, че там на линка пише, че били за символично „откупване“ на природата, а за същия номер в призива във фейсбук пише, че било за информационна кампания.

„Ще получите отговор: Blagodarim Vi, che pomagate da spasim Bulgaria ot genno-deformiranite organizmi! We are not just bricks in the wall! Средствата, събрани от кампанията, ще отидат за разяснителна кампания за вредата от ГМО.“

Ще получите отговор – blagodarim Vi, che ste tolkova tup da viarvate na vsichko koeto vi kazvame.

Предлагам обобщение на най-популярните схващания за ГМО:

Прочетете остатъка от публикацията »





designer genes

26 01 2010

Голяма крачка за персоналната геномика.

За ужас на всички религиозни фанатици и истерици на тема генетика, американската компания Counsyl (не работя за тях!) пусна тест, чрез който могат да се установят над 100 гена за заболявания само за 359$. Срещу тази революционно скромна сума за подобни изслевания двойките, планиращи дете, могат да се изследват за носителство на съответните гени и да се изчисли риска за зачеване на болно бебе – достатъчно е само да предоставят ДНК. За целта не са необходими сложни медицински процедури, а просто отлющване на няколко клетки от устната кухина и изпращането на пробата в лабораторията. Може и по пощата. Методът е разработен от Харвад и Станфорд. Защо е хубаво да има подобно нещо?

Прочетете остатъка от публикацията »





само да не ни пораснат опашки

6 01 2010

„Да опознаем природата, за да я управяваме“

Още от дълбока древност хората едновременно са почитали и са се бояли от архетипни фигури, притежаващи езотерични знания, като шамани, вещици, алхимици. Те били известни с ексцентричното си поведение, отшелническия живот, и възможността да създават живот. По-късно, с отделянето на науката от езотериката, този стереотип се прехвъря и върху учените, създавайки популярния образ на „лудият учен”. Лудият учен, макар не винаги зъл, по дефиниция си „играе на Бог”, контактува с демони, прави опасни експерименти, които в крайна сметка свършват доста зле, и т.н.. Този образ не е нищо ново, като започнем от Дедал, минем през алхимиците, Фауст, но може би най-яркият образ в по-съвременната литература си остава д-р Франкенщайн. Моите лични фаворити пък са д-р Стрейнджлов и генния инженер от Саутпарк, дето правеше маймуни с 5 задника.След Втората Световна Война и пословичния Менгеле, атомната бомба и изобщо научно-техническия прогрес, общественият страх, че науката е излязла извън контрол започва да придобива съвременните си размери.

Всичко това го пиша, защото искам да кажа, че не намирам нищо чудно в това, че хората ужасно много се плашат от генното инженерство и трансгенните организми, все пак не са мръднали много като мислене от онези времена, предвид повсеместната популярност на врачки, хомеопатки, църковни чудеса. Въпросът е (риторичен) кога най-после ще започнем да се осланяме не на инстинктивния страх от неизвестното, а на здравия разум. И така…

Прочетете остатъка от публикацията »





за молекулите и мулетата

17 12 2009

Бях се заканила тези дни да напиша дълъг, подробен пост за ГМО, вкючително какво е това, как се прави, защо цитираните от анти-ГМО движението рискове са пренебрежими, за потенциала за хоризонтален генен трансфер и т.н. и т.н. Но отворих първия еко и анти-ГМО сайт (цък) и прочетох това:

Професори по мулекулярна биология от водещи университети … са публикували предупреждения за необичайните рискове от генноизменените храни.

Разбирате ли, просто няма начин да взема насериозно и да коментирам писания от автор, неправещ разлика между молекула и муле, но говорещ за вредата от гените. ROFL.






генът, това е много лошо нещо

6 11 2009

Ох, че глупости…

Имаше една анкета „Опасни ли са ГМО“, с  отговори „Да, защото съдържат гени“.

Попаднах на тази статия в нюз-а: ГМО водят до алергии.

Понеже не съм чувала много за вредата от ГМО, питах Google. Естествно, излизат разни резултати с всякакви „изследвания“, които „доказват“ такава, но изобщо не смятам да се занимавам с тях. Особено ме подразни обаче една статия: „БИО – ГМО 1:0“ от bio.bg, и то поради следното:

„Няколко научни аргумента“

Чисто и просто употребата на прилагателното „научни“ за щели и нещели шарлатанства е обидно за хиляди хора по света, които се занимават с наука. Сложете пред аргументи етични, морални, оранжеви, кисели, секси ако искате, но не и НАУЧНИ.

Прочетете остатъка от публикацията »





нобелова награда за физиология и медицина 2009

5 10 2009

Днес в Каролинския Институт беше присъдена 100ната Нобелова награда за физиология и медицина

„за откритието как хромозомите се предпазват от теломери и ензима теломераза“.

Носители на най-престижното научно отличие са Elizabeth H. Blackburn, Carol W. Greider и Jack W. Szostak, като за първи наградата получават едновременно две жени.

Прочетете остатъка от публикацията »





antivaxers are stupid, throw rocks at them

1 10 2009

Поводът за този пост е злощастната смърт на младо момиче, скоро след поставянето на ваксина срещу човешки папиломавирус (HPV). Естествено, медиите веднага гръмнаха – DailyMail, dnes.bg – (прибързано) а antivax движението (които смятат, че ваксинирането е лошо нещо) веднага скочи. Първо, от какво е умряло момичето, още не е ясно (ще стане). Edit: имала е масивен, недиагностициран тумор. Но дори нещастния случай да се дължеше на ваксината, това съвсем не означава, че ваксинацията е лошо нещо и трябва да спре. Начетох се на безумни коментари и съм потресена колко много хора са против ваксините. Специално за тях:

Прочетете остатъка от публикацията »





как да четем „здравословно“

23 09 2009

Животът води до рак и смърт, a жените са по-склонни към забременяване

Прехвърляйки разделите „здраве“, „наука“ и „технологии“ в българската, а и международната популярна преса, няма начин да не ви е неправил впечатление неспирния поток от заглавия от типа „Х причинява рак“, където Х може да е храни, напитки, козметика или дори орален секс. Кафето, шунката, … са все опасни за вашето здраве.

Запазете спокойствие! Обикновено, вариянтите са два. Или знайни и незнайни учени от институти през девет планини в десета са направили поредното си „сензационно“ откритие, или се касае за нормално изследване, от което журналистите са изкарали „сензационно“ заглавие. Най-често в заглавието на „Кафето убива“ е пропусната важна подробност, като например, че всъщност плъхове са инжектирани с ужасно високи концентрации на кофеин и са се гътнали.

Позовавам се на чудесния пътеводител на Dr Alicia White, в който, след подробен анализ на заглавията по вестниците и сравняването им с реалните научни публикации, са изведени няколко основни критични въпроса, които читателя трябва да си зададе, преди да повярва на информацията, която му се предлага.

Прочетете остатъка от публикацията »