гола вода – част II – помнеща вода

Водата помни толкова, колкото почитателите на вълшебните ѝ свойства си помнят уроците по физика, химия и биология.

Както отбелязах и в първата част (линк), съществуват безброй статии, книги, филми, че и търговски продукти, прехласнати по невероятните свойства на активираната, структурираната, енергизираната, кластерираната, йонизираната, живата и помнещата супер вода. Тя „върши“ всякакви чудеса – от подобряване на функциите на имунната ви система до отваряне на чакри, макри, забавяне на стареенето и убиване на туморните клетки. Впечатляващо!

Всъщност, този феномен съвсем не е съвременен. От народните приказки сме чували за „жива вода”, през средновековието „светената” вода е била голям хит (в някои общества още е). В края на 19 и началото на 20 век на пазара се появява поредната чудотворна вода – радиоактивната. Хората я използват за лечение и дори като афродизиак:

Продавали се дори специални пособия за снабдяване с прясна, радиоактивна вода:

За щастие, радиоактивната вода излиза от мода. Търсенето на чудодейни водни свойства обаче не спира, и през последните няколко десетилетия актуална стана темата за „паметта на водата”

Идеята за паметта на водата тръгва от френския имунолог (забележете!) Jacques Benveniste.

<малко досадна наука> В телата ни има вид бели кръвни клетки, наречени базофили (mast cells на картинката), и антитела тип IgE. Когато в тялото попадне някакъв алерген, антителата IgE oт една страна разпознават и се свързват с алергена, а от друга карат базофилите да отделят специфични вещества, които предизвикват алергична реакция.

</малко досадна наука>

Какво прави Benveniste? Tой третира базофили с безкрайно разреден разтвор на IgE и алергени– тоест такъв, в който някога ги е имало, но е разреден толкова пъти, че вече няма следа от тях. С други думи – вода. Тази гола вода обаче според Benveniste предизвиква реакция. Според него това означава, че водата някакси е запомнила свойството на разтвореното вещество, и действа все едно го има, докато всъщност го няма. Експериментът звучи впечатляващо, но се оказва буквално неповторим (неповторяем както се казва в този смисъл). Много учени се опитват да постигнат същия ефект, безуспешно. Ето защо твърденията на Benveniste са отхвърлени. Цялата история обаче се раздува доста, и независимо, че е разкритикувана, остава легендарна. Ходи да обясняваш, че нямаш сестра.

Другия крайъгълен камък за водната памент е на един японски „учен” Masaru Emoto. Слагам учен в кавички, защото „докторската“ му диплома е по алтернативна медицина от Indian Institute of Alternative Medicines, който няма никакви критерии и съответно акредитации. Искам да кажа, че Бургаският Свободен е по-университет от това. Та нашият „доктор“ твърди, че подлага водни капки на различни въздействия – пуска им класическа музика, хеви метъл, речи на Хитлер, благодари им, псува ги и така нататък, след това ги замразява, „чупи“, и гледа под микроскоп кристалчетата. Те са две групи, научно определени като „красиви“ и „грозни“. Грозните, колкото и невероятно да звучи, са получени при лошите (също научна категория) речи, музики и псувни, пък красивите при молитви и въобще все позитивни нагласи. Емото публикува през 1999 „Messages from Water“ със снимки на тези кристалчета. Ако целия му труд се ограничаваше до естетиката на водните кристалчета, нямам нищо против, обаче от цялата тази работа се изкарва, че красиво структурираната вода има лечебни свойства. Твърдението се подкрепя от една камара руски „Пладнешки учени“ (препоръчвам тази книги, апропо), вероятно намиращи се под постоянното въздействие на една друга вода, известна като огнена. Всичко това е надълго и нашироко раздуто в руските филми за „Великата тайна на водата”.

Няма да досаждам да обяснявам какво са водните кластери, какво в действителност се има предвид, като се каже структура на водата, свободна и свързана вода, защото е прекалено суха наука. Искам да обърна внимание на логиката и здравия разум, които вършат работа без задълбочени познания по физика или биология. Ако водата наистина придобиваше свойствата на разтворените в нея вещества, и капнем в нея една капка ракия, а след това разредим до безкрайност, то получения разтвор ще има ли същия физиологичен ефект, като 50 грама сливовица? Това е прост експеримент, който всеки може да направи вкъщи.

И не се занимавайте с глупости.