как да четем „здравословно“

23 09 2009

Животът води до рак и смърт, a жените са по-склонни към забременяване

Прехвърляйки разделите „здраве“, „наука“ и „технологии“ в българската, а и международната популярна преса, няма начин да не ви е неправил впечатление неспирния поток от заглавия от типа „Х причинява рак“, където Х може да е храни, напитки, козметика или дори орален секс. Кафето, шунката, … са все опасни за вашето здраве.

Запазете спокойствие! Обикновено, вариянтите са два. Или знайни и незнайни учени от институти през девет планини в десета са направили поредното си „сензационно“ откритие, или се касае за нормално изследване, от което журналистите са изкарали „сензационно“ заглавие. Най-често в заглавието на „Кафето убива“ е пропусната важна подробност, като например, че всъщност плъхове са инжектирани с ужасно високи концентрации на кофеин и са се гътнали.

Позовавам се на чудесния пътеводител на Dr Alicia White, в който, след подробен анализ на заглавията по вестниците и сравняването им с реалните научни публикации, са изведени няколко основни критични въпроса, които читателя трябва да си зададе, преди да повярва на информацията, която му се предлага.

Подкрепени ли са твърденията с научни изследвания?

Ако става въпрос за фактор, който допринася или причинява дадено заболяване, има ли информация за научните изследвания, стоящи зад това твърдение. Ако няма посочени такива, статията е боклук. f

Статията базирана ли е на резюме от конференция

Често, изследванията, представяни на конференции, са в началната си фаза и не са разгледани от много експерти в същата област. Освен това, резюметата не дават детайли за използваните методи, така че не може да се разбере колко правилно е проведен експеримента. Ето защо, тази информация е прибързана и не се знае колко е правилна.

Изследвано ли е върху хора?

Често поредните агенти, убиващи ракови клетки, го правят ин витро, на клетъчни култури, или най-много животни. По принцип, винаги първо се правят такива изследвания, никой няма да седне да тества медикаменти директно на хора. Обаче някои обещаващи резултати в лабораторията не проработват в клиничната практика. Тъй че, дори куркумата да лекува нещо на мишки, дали ще го лекува и на хора не е сигурно. Тъй че не прекалявайте с подправките само за да удължите живота си с от 7 до 10 години.

Колко души обхваща изследването?

Като цяло, колкото по-голяма е извадката, толкова по-достоверни са резултатите. Ако се провеждат с малко хора, е твърде възможно резултатите да са заради случайно съвпадение. Например, ако измерите IQто на три жени и на двете с по-голям бюст излезе по-високо, това не означава, че „жените с по-големи гърди са по-интелигентни„.

Имало ли е контролна група?

Има различни типове изследвания, с различно предназначение. Ако ще се изследва дали някое лекарство работи, или дали някое вещество причинява болест, то е необходимо да има контролна група. Така изследователите могат да видят разликата между групата, на която е дадено съответното вещество, и тези, на които им е даден физиологичен разтвор например.

Освен това контролната група трябва да прилича на пробната. Не да вземат 20 старци за проба и 20 циганчета за контрола, нали. Най-добре да са разбъркани. Ако изследването е без или със зле подбрани контроли, е съмнително.

Всъщност експеримента подкрепя ли твърдението?

Тук трябва да се зачетете по-подробно. Ако имате статия „Доматите намаляват риска от инфаркт“, а в изследването се вижда, че доматите понижават кръвното налягане, то заглавието е изопачено. Ако всички А са Б, а някои Б са В, то всички А ли са В? Искам да кажа, че подобни екстраполации не винаги са коректни. Може да се случи да са, може и да не са.

Кой плаща за изследването?

Цинично или не, който плаща, той поръчва музиката. Много от научните изследвания днес са финансирани от производителите на тествания продукт, бил той лекарство, крем или манджа. Понякога изследванията са хубаво направени и коректни, не казвам, че винаги са манипулирани, но все пак човек трябва да си има едно наум.

И последно: ако информацията ви заинтригува, потърсете оригиналния източник. Гугъл може. Много често интересни научни новини са опорочени от чиста журналистическа неграмотност в съответната област.


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: