science works!

Днес се навършват 32 години от тоталното изкореняване на едрата шарка.

Едрата шарка е (била) смъртоносно, силно заразно вирусно заболяване, причинено от Variola вирус. Само през 20ти век, Variola причинява над 300 милиона смъртни случая. Последният известен случай на заболяването е на 26 октомври 1977 година. Вариолата е изкоренена благодарение на ваксинацията, и към момента се счита за напълно изкоренена. Това е едно от най-големите постижения на науката и медицината.

нобелова награда за физиология и медицина 2009

Днес в Каролинския Институт беше присъдена 100ната Нобелова награда за физиология и медицина

“за откритието как хромозомите се предпазват от теломери и ензима теломераза”.

Носители на най-престижното научно отличие са Elizabeth H. Blackburn, Carol W. Greider и Jack W. Szostak, като за първи наградата получават едновременно две жени.

antivaxers are stupid, throw rocks at them

Поводът за този пост е злощастната смърт на младо момиче, скоро след поставянето на ваксина срещу човешки папиломавирус (HPV). Естествено, медиите веднага гръмнаха – DailyMail, dnes.bg – (прибързано) а antivax движението (които смятат, че ваксинирането е лошо нещо) веднага скочи. Първо, от какво е умряло момичето, още не е ясно (ще стане). Edit: имала е масивен, недиагностициран тумор. Но дори нещастния случай да се дължеше на ваксината, това съвсем не означава, че ваксинацията е лошо нещо и трябва да спре. Начетох се на безумни коментари и съм потресена колко много хора са против ваксините. Специално за тях:

смешни страшки из съветите за “здравословно” хранене (част II)

“Be careful about reading health books. You may die of a misprint.” – Maрк Твен

Докато предишния сайт е нещо с „информативен” характер, то съществуват и доста обяснителни статии с комерсиална цел. Тези симпатични производители например, се обосновават колко са полезни продуктите им. За съжаление, трябва да си учил биохимия, за да ти стане ясно как леко преувеличават.

„Растенията могат да правят нутиренти, като глюкоза, протеини и витамини чрез фотосинтеза.”

смешни страшки за “здравословно” хранене (част I)

“Be careful about reading health books. You may die of a misprint.” -  Maрк Твен

Докато в някои части на света хората се чудят какво да ядат изобщо, в консуматорското общество на мода са “диетите”. Макар че истинския смисъл на думата означава хранителен режим, често я използваме за специални режими с различно предназначение – за отслабване, за натрупване на мускулатура и т.н. Интернет и книжният пазар изобилстват от материали по темата на знайни и незнайни автори. Тези четива за съжаление понякога съдържат не просто безмислени, но и опасни за здравето твърдения. Тъй като в основата си диететиката (диетология е грешно), е биохимия и физиология, ако ще се тормозите със специални хранителни режими, по-добре се обърнете към истински специалист, а не въпросните книжки и сайтове. Непосилно е да се извадят и посочат всички глупости, писани по тях, но искам да изтъкна само няколко примера, открити след не повече от час броузване из български сайтове за “здравословно хранене”.

какво точно му разкодираха на ХИВ?

Update: eто сайта на самата лаборатория с подробности: цък

Доста ме озадачиха статиите, copy-paste-вани в няколко интернет ежедневника “Разкодираха генома на СПИН”. Има го и в dnes.bg, и в pogled.info, и в новините на btv и канал 1, сигурно и на много други места. Порових и в чуждестранни сайтове, по масовите медии всички казват “HIV genome decoded..”. Добре че все пак има сп.Nature, да разбере човек какво точно се има предвид. Наистина, новина има, но този текст я обезсмисля напълно. Първо ще изтъкна какво са творили те, пък после ще обърна внимание на самото постижение на учените от Университета в Каролина.

fossil beer

Тази история не е върха на научните постижения, но пък ми се стори доста симпатична. По материали от wired.com.

Едва ли някой не е гледал хитовия филм Джурасик Парк, в който учени извличат динозавърско ДНК от комар, запечатан завинаги в кехлибар, и след това използват генетичния материал за съживяване на динозаврите. Всъщност, в стремежа си да разкрият детайли от историята на Земята, изследователите отдавна се интересуват от вкаменените смоли.

Първото проучване от този род е публикувано още през 1856 година и описва 163 вида от древния растителен свят. Повече от век по-късно, с напредъка на молекулярната биология, кехлибарите се връщат на мода. През 1982 един ентомолог публикува статия за потенциала за генетични изследвания на запазените в смола организми. Между другото, точно тази статия пробужда масов интерес и вдъхновява Майкъл Крайтън за написването на Джурасик Парк. В последствие са правени много опити за получаване на ДНК от фосили, дори има частично реконструирани геноми на древни насекоми, но “съживяването” на цели организми чрез клониране не е било (и все още не е) възможно.

Въпреки това, през 1995 година, един американски учен от кубински произход, Раул Кано, успява да върне към живот нещо, стояло затворено в кехлибар повече от 25 млн. години.

Инбридингът и залеза на Хабсбургите (или защо не е добра идея да се женим за роднини)

Тази статия не някаква новина, но наскоро направиха точните изчисления по въпроса, и сметнах, че си струва да се обърне внимание на този любопитен факт.

Хабсбургите са не само едно от най-добре познатите кралски семейства, но и до голяма степен емблема за проблемите на инбрийдинга. Последният от тази династия, Карлос II, бил с ограничени умствени възможности, а преждевременната му смърт на 39-годишна възраст предвещава период на хаос, който довежда до Войната за испанското наследство. Историците отдавна подозират, че има нещо “гнило” в генния пул на испанските Хабсбурги.

Крал Карлос 2 на Испания притежавал редица недъзи – огромна глава с неправилна форма, обратна захапка, поради която не можел дори да дъвче. Езикът му бил толкова голям, че едва позволявал членоразделна реч, а освен всичко това, нещастният престолонаследник бил и умствено изостанал. Неговият кратък живот преминал от продължителна инфантилност до преждевременно остаряване. Тъй като семейството му било съсредоточено единствено над удължаването на живота му, Карлос не бил добре образован, бил хранен от гледачки до 5-6 годишна възраст, и не му било позволено да ходи докато не бил напълно израстнал, макар че и тогава крайниците трудно го издържали. Начинът, по който бил отгледан, неадекватното му образование и зависимостта от майката допринесли за създаването на един умствено изостанал и хиперсензитивен монарх.