fossil beer

Тази история не е върха на научните постижения, но пък ми се стори доста симпатична. По материали от wired.com.

Едва ли някой не е гледал хитовия филм Джурасик Парк, в който учени извличат динозавърско ДНК от комар, запечатан завинаги в кехлибар, и след това използват генетичния материал за съживяване на динозаврите. Всъщност, в стремежа си да разкрият детайли от историята на Земята, изследователите отдавна се интересуват от вкаменените смоли.

Първото проучване от този род е публикувано още през 1856 година и описва 163 вида от древния растителен свят. Повече от век по-късно, с напредъка на молекулярната биология, кехлибарите се връщат на мода. През 1982 един ентомолог публикува статия за потенциала за генетични изследвания на запазените в смола организми. Между другото, точно тази статия пробужда масов интерес и вдъхновява Майкъл Крайтън за написването на Джурасик Парк. В последствие са правени много опити за получаване на ДНК от фосили, дори има частично реконструирани геноми на древни насекоми, но “съживяването” на цели организми чрез клониране не е било (и все още не е) възможно.

Въпреки това, през 1995 година, един американски учен от кубински произход, Раул Кано, успява да върне към живот нещо, стояло затворено в кехлибар повече от 25 млн. години.