Ъпдейт: В момента котето е на временно настанено при добрите хора от Let’s adopt, но търсим постоянен дом. Благодаря на всички, които се отзоваха, и специално на Нора и Аспарух, както и @zveretz и клиника ММ-Vet.

Историята е следната:

Открихме котето на двора ни в безпомощно състояние – левите предна и задна лапа бяха напълно отпуснати. Първоначално помислихме, че лапичките са счупени, и я закарахме в клиника „Добро хрумване“ в София. Там констатираха, че няма счупване, и ни пратиха на снимки в Централна Ветеринарна Клиника (до зоопарка). От снимките докторите установиха, че Краси има заседнала сачма от въздушна пушка в главата. Прецениха, че операция за извждането на сачмата е прекалено рискова, и назначиха лечение за образувалия се оток. След двуседмично лечение в клиниката, Краси започна да се раздвижва, и в момента ходи нормално, макар и леко нестабилно. Храни се много добре, и е контактна и игрива. Докторите ни увериха, че чуждото тяло вече се е капсулирало и няма да създава проблеми вбъдеще. Въпреки това, котето няма как да възстанови 100% пъргавината, необходима на дивите котки да се справят с опасностите на безпризорния живот, с други думи, ако я оставим на двора е много вероятно да не оцелее дълго. За съжаление, поради често и продължително отсъствие от страната на родителите ми (пък аз изцяло живея в чужбина) няма как да приберем Краси вкъщи. Ето защо се се надяваме добри хора да я вземат за домашно котенце. Тя е много гальовна, много общителна, не драска и обича да се гушка. Има си хигиенни навици. Не знаем точно колко е голяма, но не изглежда на повече от 4 месеца.

Както повелява наръчника за шарлатани:

„Поставянето на думата „квантов” в дадено изречение разсейва всички съмнения около достоверността му у приблизително 100% от населението.“

Квантовата медицина не е квантова, защото няма нищо общо с квантовата механика. Но понеже последната е един доста абстрактен дял от физиката, който на всичкото отгоре борави с тежък математически апарат, кажеш ли на някой „квантов” и той взима, че се впечатлява прекалено много за да тръгне да проверява твърденията ти (вж. Наръчник за шарлатани, т.3). Основен принос за популяризирането на квантовата медицина има един индиец на име Дийпак Чопра, който особено усърдно разпространява погрешните си схващания за връзка между съзнание и квантова механика. Квантовият мистицизъм днес е толкова популярен, че си има цяла статия в Уикипедия – тук, и не смятам да се спирам по-подробно.

Медицина също не е, защото целта на медицината е да лекува, докато целта на квантовата медицина е единствено да ви вземе парите. Но да надникнем по-подробно в един примерен сайт за квантова медицина и да видим какво твърдят…

„Квантовата алтернативна медицина лекува чез нежна стимулация на организма, за да задвижи неговите скрити лечебни функции и естествени самовъзсановителни сили, с което дава възможност на организма да се справи сам със здравословния проблем. Квантовата алтернативна медицина е насочена към установяване и отстраняване на дълбоката причина за болестите, а не към техните последствия.”

Този лаф можете да срещнете по сайтове и брошури на измамници от най-различен характер. Медицината замазвала симптоми, а алтернативната медицина лекувала причината за заболяването. Е, въпрос на вкус. Ако смятате, че първопричината за стафилококовата ангина са стафолококи, с голяма доза увереност можем да кажем, че медицината (в този пример  – лечение с антибиотик) е пряко насочена към причината за заболяването. Ако смятате, че първопричината за стафилококовата ангина е някаква черна магия, която е отслабила вашата естествена аура и е дала възможност за бактериална инвазия, то не ми е трудно да разбера защо си мислите, че антибиотиците лекуват само симптомите. В този случай конвенционалната медицина наистина не може да помогне, защото тя магии не разваля (магий също). Тогава е необходимо да си завържете червен конец на китката, да плюете три пъти в пазвата си и да се обърнете към нещо, което действа чрез заклинания и фокуси. Quantum quackery to the rescue!

Почти всяко изречение от сайта за квантова медицина съдържа неистина, и ако трябва да ги изброявам едно по едно обемът ще надхвърли този на средно голяма дисертация.  Но като споменах фокуси, ще дам един пример що за измама са предлаганите терапии, пък вие си направете сметка за останалото. Една от услугите, предлагани в нашия център, се нарича йонна детоксикация, и там и на страниците на сп.8 специалисти от екипа на центъра обясняват що за чудо е това:

„Всички древни лечебни традиции: египетска, индианска, аюрведическа и други, освен западната, препоръчват прочистването на физическото тяло като средство за профилактика и лечение. „

„За бързото извеждане на токсините и микроорганизмите се използва йонен детоксикатор. Пациентът потапя крака в топла солена вода, заедно с елекрод, който произвежда струи полоително и отрицателно заредени йони (електрически заредени атоми), които нахлуват в цялото тяло през порите на краката, които са над 2000.“

„…струя отрицателни йони, която променя pH на кръвта от киселинно към алкално. (…) Около 95% от съвременните хора са в киселинно състояние, което означава, че в техните тела има излишък на водородни йони и кръвта им е с pH, по-ниско от 7,45.“

„Приоритетно организмът изхвърля токсините от най-силно натровения орган. По цвета на изхвърлените токсини се определя кой орган са напуснали“

Да оставим настрана дребни подробности като какви са тези пори на краката дето така пропускат йони, и че физиологичното pH на кръвта е 7.35-7.45*, и извън тези граници общо взето умираш.

Значи, топите си краката във вода със соли, прилагате електрическо поле  по стар обичай и през над 2000те (?!) пори на стъпалата „токсините” излизат. И всичко това се случва пред вашите очи! Нещо като хемодиализа, ама през краката. Интересно защо не го използваме вместо нея при хората с бъбречна недостатъчност? Както и да е, водата се оцветява в различни нюанси в зависимост от заболяването. Всичко това е чудесно, но дали като видите с очите си как фокусника вади заек от шапката си вярвате, че заека наистина е бил там?

Детокс ваничката е създадена от „д-р“ М.Стагс на базата на „изследванията“ на Р.Райф. Поставям доктор в кавички, защото въпросната дама се е дипломирала от някаква школа без акредитация**. Райф пък е американски изобретател, който през 20те години твърди, че е създал можен микроскоп способен на детектира микроби по цвета на аурата им (?!)**.

За да разберем трика, е необходим малко „научен фанатизъм”. Трябва да се върнем някъде в средношколското природознание, където се учи за електролиза и други такива мистики.  Нека си припомним чрез следния пример. Имаме медни електроди потопени в разтвор на готварска сол (натриев хлорид, NaCl). Във вода, солта дисоциира на натриеви катиони (Na+) и хлоридни аниони (Cl-). Когато включим електродите, йоните отиват към електрода с противоположен задяд. Натриевите катиони отиват към катода (отрицателния електрод), а хлоридните аниони отиват към анода (положителния електрод). На анода, хлоридните йони отдават електрон, и хлора се отделя като балончета газ. Бълбук-бълбук.

2Cl-> Cl2 + 2e-

Медта също отдава електрони, и се отделят медни йони:

Cu -> 2e- + Cu2+

Когато попаднат в разтвора, медните йони дават зеленикав отенък.

На катода водородните йони (Н+) от водата приемат електрони и образуват водород – газ, а медните катиони, които отделихме преди малко, приемат електрони и се връщат под формата на атомен мед. Ако измерите електродите преди и след експеримента, трябва да се заебележи, че катода е натежал, а анода е олекнал (защото медта се е отдала от едните и е отишла на другите, както показахме).

Е, принципът е същия и за електроди от други метали и с други соли, само цветовете са различни. Желязото примерно би трябвало да даде кафеникаво оцветяване. Ако не ми вярвате или смятате, че електролизата е въпрос на лично мнение и всеки си решава за себе си да вярва в нея или не, разтворете сол в леген вода и приложете електродите на акумулатора на колата.

Ако желаете, можете да вземете проба от водата и да я пратите за химически анализ, за да се убедите, че съдържа отделените йони, но не и разни имагинерни „токсини”. Всъщност, други хора вече са го правили : линк. Дотук с отделените от тялото токсини. Това е.

—-

*за справка, всеки учебник по анатомия и физиология, пък ако не вярвате си измерете pH на кръвта преди и след терапията

**American Cancer Society. Questionable methods of cancer management: Electronic devices. CA—A Cancer Journal for Clinicians 44:115-127, 1994; Mary Staggs. Biographical information on Contact Reflex Analysis and Nutritional research Foundation Web site, accessed Dec 27, 2004.

Както е известно, ДНК е дълга молекула, която съдържа генетичната информация: указанията за конструиране и функциониране на живите организми. Всяка молекула ДНК е пакетирана с различни протеини в хромозоми. При нас, Homo sapiens, генетичната информация е разпределена в 23 молекули ДНК, като всеки индивид притежава две копия – едното от майката, другото от бащата. Едно от двете копия от всяка двойка – на случаен принцип – човек предава на децата си, които получават другия комплект от другия родител, и т.н. Хромозомите изглеждат така:

През повечето стоят доста разплетени в ядрото на клетките, но малко преди делене се удвояват, пакетират плътно (тогава всяка хромозома е удвоена и двойката е свързана около средата, затова изглежда като буквата Х) и могат да се видят много хубаво с електронен микроскоп, а и дори с обикновен светлинен микроскоп (долу):

Изображението горе в ляво показва декондензирани хромозоми, а останалото - удвоени и пакетирани (c) Science photo library

Хромозоми

За да разберем същността на ДНК профилирането, трябва да надникнем в хромозомите по-детайлно:

Както се вижда от картинката, ДНК дълга верига от последователно свързани молекули (нуклеотиди), наречени А, Т, Г и Ц (аденин, тимин, цитозин и гуанин). Така както информацията в компютрите е кодирана чрез  1 и 0, подредбата на нуклеотидите А, Т, Г и Ц (секвенция) кодира генетичната информация. ДНК секвенцията и следователно генетичната информация се различава между видове, но е много сходна между индивидите от един вид. Например, ние хората имаме 99.9% сходно ДНК. На малкото останали различия се дължат индивидуалните ни особености. Именно тези  участъци от ДНК, по които се различаваме един от друг, могат да бъдат използвани за персонална идентификация. И не само – тъй като нашето ДНК е наследено от  нашите родители, то може да се използва за определяне на родственост.

Всичко това звучи добре на теория, но много от вариабилните участъци в човешкия геном са характерни за много хора. Например, съществува вариация в един от гените за цвят на очите, в резултат на което имаме хора с сини и кафяви очи, но този белег сам по себе си не е достатъчен за персонална идентификация. За да отличим конкретен индивид от всички други е необходимо да открием такъв участък от ДНК, който със сигурност е различен при всички хора. Докато проучва ДНК със съвсем други цели, сър Джефрис се натъква именно на това: региони в ДНК, които варират значително между индивидите от даден вид, – достатъчно за да могат да се използват като индивидуален баркод, подобен на пръстовите отпечатъци.

Съществуват множество т.нар. хипервариабилни региони, но при ДНК отпечатъците се използва един определен тип – къси тандемни повтори (short tandem repeats – STR). Те състоят в неколкократни повтори на определена къса последователност от нуклеотиди. Удобството им е, че колко пъти се повтарят тези последователности е уникално за всеки човек, но е комбинация от вариантите на родителите. Например, ако вземем мотива „АТТА”, то един човек може да го има три пъти повторен в хромозомата от своята майка, и два пъти в тази от бащата. Друг човек може да има тази последователност повторена съответно един и четири пъти. При трети може да се е случило така, че и в двете хромозоми – майчината и бащината – този фрагмент е повторен два пъти. Колкото повече пъти е повторен един мотив, толкова по-дълъг е той. Съществува техника, която позволява тези мотиви да се изолират физически от останалото ДНК, и фрагментите да се разделят по размер. Разделянето става най-лесно когато сместа от фрагменти се постави в горната част на гел, и се приложи в електрическо поле. Понеже ДНК е отрицателно заредена молекула, под действие на електричеството тя ще тръгне към положителния електрод. По-дългите фрагменти, именно защото са по-големи и по-тежки, си пробиват път през гела по-трудно, докато по-късите фрагменти са по-„пъргави” и ги изпреварват. По този начин, фрагментите с различна дължина от разичните индивиди ще се разделят по размер. Рисувам го за яснота:

 Е, в реалния живот се взимат много повече подобни участъци с повтори, за да се увеличи разнообразието и да се намали вероятността за съвпадение. Така се получава картинка подобна на баркод за определен индивид:

Познайте на кой от индивите (всяка колонка в гела е ДНК отпечатък на даден човек) е ДНК намерена в кръвта от местопрестъплението.

Както се досещате, ДНК експертизите се състоят в събиране на проби от местопрестъплението и сравняването им с профилите на заподозрените и жертвите. В случай, че няма хванати заподозрени, в много страни съществува картотека с профили на престъпници, подобно на пръстовите отпечатъци.

Майката и бащата също имат по чифт хромозоми от своите родители, но предават на детето само една. В горния пример, ако човек 1 и 2 имат деца, тези деца могат да вземат една от двете хромозоми на всеки родител или общо 4 възможности за брой повтори у тях: 3 и 1, 3 и 4, 2 и 1, 2 и 4. Така всяко дете притежава има различни комбинации фрагменти от майчината и бащината „картинка”, но е почти невъзможно да има фрагмент, различен по размер от тези присъстващи в майката или бащата. Така се доказва бащинство. Например, на долната картинка по профила на родителите можем да разберем, че второто момиченце е от друг баща, а второто момченце пък съвсем не е роднина на двойката:

Доказване на родителство

Всъщност, за пръв път техниката е използвана именно за доказване на родителство. През 1983 Christiana Sarbah води двугодишна борба с правосъдието, тъй като синът й пристига в Обединеното Кралство след дълъг престой в Гана. Имиграционните служби не вярват, че детето е истински син, а се съмняват, че е момче с подправен паспорт с цел получаване на гражданство. Майката се обръща към науката, с чиято помощ доказва, че момчето е истински син.

Някой сигурно ще попита – добре, защо ДНК точно в тези региони е варира толкова, а в другите – не? Много добър въпрос, но засега само знаем че ги има.

http://www.capital.bg/interaktiv/debati/20_triabva_li_produktite_ot_klonirani_jivotni_da_budat/1113886_triabva_li_produktite_ot_klonirani_jivotni_da_budat/

E.coliПреди да говорим за същината на нещата, искам да обърна внимание на наименованието. Латинските имена на организмите са съставени от две части - родово име и видов епитет. Прието е да се изписват на латиница и в курсив, като родовото име може да се съкрати. Бактерията причинител на заразата в Германия се нарича Escherichia coli (E.coli). Рода батекрии Escherichia е кръстен на откривателя си Escherich, а coli идва от там, че обитава част от дебелото черво (colon). Надявам се редакторите да се погрижат да не се изписва "ешерихия коли" на кирилица и в кавички.

Сега по същество. За разлика от повечето животни, където видът обединява генетично много сродни индивиди, при бактериите това не винаги е така. Понятието вид там е доста обширно и размито, и някои видове има множество разновидности. Разновидностите Е.coli  са групирани според специфичния набор молекули по повърхността им в „серотипове“. Познати са над 700 серотипа, които могат да се различават до към 80% от гените си, а някои са по-близки до дизентерията, отколкото от други представители на същия вид (реф.). Както можете да се досетите, различните типове Е.coli имат различни характеристики. Някои от тях за безобидни и нормално обитават червата на животнте, включително и нашите. Други разновидности обаче произвеждат токсични вещества, и следователно причиняват заболявания. Е, хората в Германия са имали късмета да пипнат (по първоначални данни) Е.coli oт типа O104:H4 (последните буквички и цифрички означават конкретния серотип).

E.coli oт подобен тип (Н24 обаче) е за пръв път през 80те-90те години при пациенти с хранителни отравяния след консумацията на недопечено месо, и е изследван генетично и биохимично (реф.). Има регистрирани случаи на заболяване от О104:Н4 (например през 2006 в Корея – реф.) Разбира се, вероятно е съществувал и много преди откриването си, но по-рано не е имало техника за толкова фино разграничаване на отделни разновидности.

Ъпдейт (03.06):  геномът на бактерията вече е секвениран и повече по-конкретна информация можете да намерите тук: http://www.bgisequence.com/eu/index.php?cID=194. Последните дни да се заговори за „напълно нов щам“ (терминологията е малко объркана, но един серотип може да включва различни щамове) или с други думи, настоящата E.coli O104 не била съвсем същата като E.coli O104: от пациенти в миналото. Това ми се струва малко преувеличено, защото е, не е 100% идентичен, но си прилича до голяма степен (вече имаме генома) на изолираните в миналото.  Разбира се, анализите са още съвсем първоначални, но повечето разлики са в рамките на една база – примерно „ААА“ вместо „АААА“ в стария щам, което може и да е техническа грешка, а и да не е, не е необичайно (позовавам се на Mike the mad biologist). Така че чак „нов, непознат“ е малко… нали.

молекулата на шига-токсина

Това, което по прави Escherichia coli O104:H4 толкова неприятна е способността и да произвежда един отровен белтък – т.нар. шига токсин. Шига токсинът не е уникален за щама O104:H21, ами се среща и при други типове Е.coli, а освен това е много характерен за дизентерийната бактерия Shigella dysenteriae, където всъщност е открит за пръв път (шига идва от Shigella). Когато навлезе в клетката на гостоприемника, в случая – пациента, шига токсинът блокира жизнено необходимия процес на синтеза на протеини и по този начин убива клетката. В резултат от това отравяне на чревните клетки се получава въпросната ентерохеморагична диария (ентерохеморагичен значи да тече кръв от червата). Разбира се, повечето хора се справят сами с инфекцията, но в случай на продължителното боледуване се създава опасност от обезводняване, анемия и смърт. Освен че поврежда червата и причинява тези неприятни симптоми, попаднал в кръвта, шига токсинът е способен да увреди и бъбреците (хемолитично – уремичен синдром) с потенциално летален изход.

Ще попитате как така тази Е.coli вирее в кравите без да ги разболява, а при хората причинява такива тежки симптоми? За да упражни вредното си действие, шига-токсинът трябва да се свърже с определен рецептор на клетките на гостоприемника. За разлика от нас, говедата и други животни не притежават точно такъв рецептор. Така те играят роля на резервоар и разпространител на заразата, но понеже не реагират на шига-токсина опасната за нас бактерия на тях не им пречи.

Защо просто не убият бактерията с антибиотици? Изследвания в миналото показват, че антибиотичното лечение не е подходящо за тези инфекции, защото третирането с антибиотик – вероятно поради стрес – предизвиква още по-силно отделяне на вредния шига-токсин от бактериите и само влошава нещата (реф.). Грубо казано, не искаме да рушим бактерии пълни с отрова. Тривиалното лечение включва въвеждане на течности и соли за да се избегне дехидратация; в случай на бъбречно увреждане може да се наложи пречистване на кръвната плазма от токсина и хемодиализа. Заговори се за потенциална терапия с антитела, но все още има много въпросителни. Повече информация за това може да намерите в  сп. Сайънс.

А как точно става заразяването? Както казахме по-горе, Е.coli нормално виреят в долната част на чревния тракт на животните. Те обаче могат да оцеляват и извън организма, така че както се досещате, разпространението им се осъществява по фекално-орален път. Консумацията на недобре термично обработено месо (високата температура убива бактериите) от носещо вредна за човека бактерия животно например е често срещана причина за хранително отравяне. Други източници могат да бъдат фекално замърсени води (очевидно), както и други продукти, които са били в контакт със заразено месо или вода. Заразен човек с недобри хигиенни навици (който не си мие ръцете, сещате се) може да стане източник на зараза.

От къде животински бактерии са се взели в краставиците или кълновете или въобще от къде се вземат в растенията? Не знам и изглежда поне към момента не е напълно ясно. Според официалните данни най-много от случаите са асоциирани с консумация на пресни салати, а пък бактерии бяха открити върху краставици от органична ферма.  (Ъпдейт: 02.06) Сега пък казват, че набедените органични краставици са замърсени с Е.coli, ама друг вид, така че не може да са източник на заразата в Германия. Както и да е, тъй като в тези ферми е практика да се използва естествена тор, не е трудно да се предположи, че зеленчуците са били замърсени с въпросната тор от животно носител на Escherichia coli O104:H4. Въобще, отглеждането на животни в близост до производството на всякакви хранителни продукти (био- или не) естествено крие потенциален риск от зараза – пряко, чрез отпадни води и т.н., и затова е важно хигиената да се следи строго. Преди да се установи източника на заразата обаче да обвиняваме фермата е груба спекулация, защото не е изключено замърсяването  се е случило на много други етапи от производството до трапезата, а явно не е сигурно че е било и от тях изобщо. Нямам представа за подробностите около конкретната партида зеленчуци, нито съм експерт по правилата за производство и търговия с тях. Но например, заразата може да дойде от нехигиеничен транспорт – да речем с камиони, които преди това са прекарвали животни, и т.н. Дори служител от пакетирането или продавач с лоши хигиенни навици би могъл да замърси дадена стока. Така че очевидно подобно замърсяване може да се случи и независимо от производството и преди да се открие източника на заразата не е редно да прибързваме с обвинения към когото и да било.

Как да се пазим? Профилактиката се отнася за всякакъв тип хранителни отравяния – Е.coli, дизинтерия, салмонела и т.н. и се състои в това да не се консумират сурови продукти от животински произход, зеленчуците и ръцете да се мият добре преди ядене и прочее стандартни хигиенни навици. Не че измиването премахва бактериите на 100%, но колкото по-малко количество са, толкова по-малко вероятно е да се разболеем.

И все пак…

Макар че към момента не можем да спекулираме, че “органичното” фермерство е причина за заразата в конкретния случай, поводът е добър за разглеждане на безопасността на този тип земеделие и животновъдство. За да се избегнат зарази, в производството на храни са въведени редица норми, които по един или друг ред “органичните” фермери избягват или се опитват да избягат. Не съм наясно с конкретните наредби и какво е позволено и какво не, и не смятам да задълбавам, но поне от информацията на сайтовете на различни биопроизводители става ясно, че те са против използването на антибиотици и ваксини при добитъка. Но за да не говорим съвсем наизуст, в библиографията в този сайт цък можете да откриете публикации по темата за безопасността на органичните храни включително от гледна точка на микробиологичната безопасност (тук спадат рисковете от батекриални инфекции). Например,  в това изследване “Campylobacter and Salmonella infections on organic broiler farms” се откриват съществени разлики между органични и конвенционални ферми за бройлери, като “from the 31 organic flocks sampled for Salmonella and Campylobacter in 2003, 13% were positive for Salmonella and 35% for Campylobacter.” .  Eто това изследване пък показва завишени Е.coli при органичнно отглеждани марули. Въобще, данни за повишен риск от инфекции при органичното земеделие има не от вчера. Според последните съобщения испанските краставици не били виновни, защото имали хеморагична Е.coli, но от друг тип. Дори патогените върху испанските краставици да не са причина за настоящата епидемия – защо изобщо ги има ?

Разбира се, не всички органични ферми показват такива резултати, а също така съществуват и конвенционални ферми с лоша хигиена. Но трябва да стане ясно, че лейбъла “органично” не е еквивалентен на “100% полезно и безопасно” и някои аспекти на органичното производство като отказа от ваксини и използването на естествени торове трябва да се преразгледат от гледна точка на микробиологичната безопасност.

П.С. Ако подобно нещо се беше случило с ГМО краставици, представяте ли си какво щеше да стане? Призовавам анти-ГМО активистите, ако са верни на приципите си за вдигане на шум без достатъчно знания и информация по даден въпрос, веднага да организират подписка и общонароден протест за забрана на краставиците по принцип.

Обикновено хората, които се обръщат услугите на екстрасенси, врачки, хомеопатията, хиропрактиката, акупунктурата, ирис-диагностиката и пр.методи за алтернативно лечение не поставят под съмнение неговата истинност. Въпреки това, навярно всеки сериозен  шарлатанин поне веднъж в практиката си се е сблъсквал с хора, задаващи въпроси относно ефективността и механизма на действие на предлаганата услуга. Настоящият наръчник съдържа няколко кратки съвета за това  как да се справим с подобни ситуации, без да се налага да разкриваме измамата. Съветите са подредени йерархично – всеки следващ се препоръчва в случай, че предишния не помогне.

1. Случаен отговор

Не надценявайте интелекта на питащите предварително. Често въпросите възникват спонтанно. Голяма част от задаващите спонтанни въпроси не са склонни да търсят аргументи зад дадени твърдения и биха приели повечето отговори без да ги постаявт под съмнение. Все пак, постарайте се отговорът ви да не звучи съмнително. Колкото и елементарно да звучи, този метод е доказано ефективен в 83% от случаите. Ако все пак питащият помоли да му посочите източник на твърдението, преминете към стъпка 2.

2. Недостоверен източник

Изискването на източник потвърждаващ лъжливите твърдения може да предизвика паника у много неопитни шарлатани, защото достоверен такъв разбира се няма. Повод за паника обаче няма. Подобно на предишната, тази стъпка се базира на свойството на голяма част от хората да не поставят под съмнение достоверността на даден източник, с тази разлика, че тук е необходимо да им предоставим нещо допълнително, което да подкрепи нашето мнение. За щастие, Интернет и книжния пазар днес изоблистват от езотерична и пр.литература, които могат да уверят нашия любопитко, че говорим с факти, а не си измисляме. Към тази категория източници спадат и всички научни публикации, които никой не е успял да възпроизведе и които са свалени от научните журнали. В  случай, че подобен източник липсва, не се колебайте да направите своя принос към световната мрежа от дезинформация – ще послужи за в бъдеще както на вас, така и на много други хора.  Алтернативно, преминете към стъпка 3.

3. Псевдоизточник

По своята същност използването на псевдоизточник и недостоверен източник си приличат и в много случаи  термините са взаимно заменяеми. Разликата се състои в това, че недостовеният източник е пълен с лъжливи твърдения сходни с вашето, и по този начин го подрекпя; псевдоизточникът съдържа частично или изцяло верни твърдения, които обаче не дават конкретен отговор на зададения въпрос. Когато цитираме псевдоизточник, ние разчитаме, че питащия или ще го сметне за достоверен само по авторитета на заглавиетои ще спре да задълбава, или ще се опита да задълбае, но облема и/или сложността  на текста ще го обезсърчи. Ето защо за предпочитане са възможно най-дебели книги с авторитетни заглавия. Не се притеснявайте, не е необхидимо да сте ги чели предварително. Вероятността някой да я прочете и да разбере каквото и да е, включително дали съдържа отговор на въпросите му е пренебрежимо малка. Алтернативно, можете да изберете заглавие, което се намира трудно.

Трик: Поставянето на думата „квантов” в дадено изречение разсейва всички съмнения около достоверността му у приблизително 100% от населението. 

4. Отклоняване от темата

Макар че горните съвети доказано помагат в повечето случаи на неудобни въпроси, някои досадници са особено упорити. Възможно е да започнат да настояват, че нито един от цитираните източници не е валидни, както и да да изискат аргументация с конкретно твърдение в достоверен източник, като нов учебник или научен журнал. Тук е момента да отклоним темата. Удобен метод за постигане на тази цел е отговарянето на въпроса с въпрос. Например, можем да ги попитаме защо се интересуват толкова много и защо не попитат някъде другаде. Възможно е на този етап да се отървем от тях прехвърляйки ги на колеги.

5. Лични нападки

Ако отклоняването от темата не помогне и питащите продължават да настояват, че не сме предоставили адекватен отговор на въпросите им, бихме могли да изтъкнем, че всъщност вече многократно сме им отговорили и цитирали източници,  и ако до този момент не са схванали отговора, значи просто са глупави. Този похват цели прогонване чрез дразнене или публично унижение.

6. Отрицание

Въпреки всички мерки, някои скептици се отличават с изключително търпение и постоянство, заплашващо да надхвърли вашето. Тук е момента да спрем да им отговаряме. Необходимо е обаче да заблудим аудиторията на съответната дискусия, че сме спрели да отговаряме не защото отговори не съществуват по принцип, а защото питащия не задава правилните въпроси.

Какво да правим ако нищо не помогне?

Нищо. Фактът, че не можем да аргументираме практиката си с доказателства от достоверни източници едва ли ще бъде забелязана от някой друг, освен от питащият скептик, защото аудиторията на подобна дискусия така или иначе е съставена от хора, които поначало вярват на нас и гледат с лошо око на всеки, поставил под съмнения вярванията им.

И не забравяйте – смъртта е един напълно естествен и нормален процес.

Ако не схващате какво е p<>0.05 и защо е смешно, прочетете обяснението тук: http://www.explainxkcd.com/2011/04/06/significant/

http://xkcd.com/882/

За да докажем увереността в собствените си убеждения и правотата на твърденията си, „скептиците“ обичаме демонстрациите. 1023 включва т.нар. „Homeopathy overdose“. Демонстрацията „хомеопатична свръхдоза“ се състои в това стотици скептици по света да погълнат огромно количество хомеопатични хапчета: цяло шише наведнъж. Ако хомеопатичните лекарства имат някакъв физиологичен или ако ще духовен ефект, то би трябвало свръхдозата да доведе до неприятни последици. Кулминацията на тазгодишната кампания се състоя на QED конференцията в Манчестър, на която около 300 души погълнаха цяла опаковка хомеопатична беладона.

Свръхдозата мина без произшествия в Манчестър, Лондон, Оксфорд, Саутхемптън (видеа има в youtube), a в Единбург имаше един пострадал, който наранил палеца си при опит за отваряне на шишенцето беладона.

Обяснявам всичко това не за да се повтарям, ами защото наскоро получих много препратки към блога ми от един от най-големите български форуми за родители bg-mama. Полюбопитствах какво толкова обсъждат, че цитират текстовете ми, и попаднах на няколко теми в секция „Алтернативна медицина“ относно „Вредата от ваксините“, в които има подробен синтактичен разбор на част от статиите ми, съпроводен с комплименти. Благодаря за вниманието.

Това което привлече вниманието ми беше предложението на тази госпожа:

За паметта на водата и замаскираното осмиване на хомеопатията. Предлагам на госпожа авторката да взима например всеки ден по 1 капка 10М потенция от Лахезис мутус в продължение на 10-на дни…с надеждата, че няма да си докара някоя пареза на списващата SS ръчичка

Предложението изглежда е подкрепено:

Ц, не 10М, а ниска потенция.. да речем 15С, или дори десетична 6., 9D, и да я повтаря честичко. Страшни хубавини ще си докара.  И тогава чак да си позволи да пише, че хомеопатията е плацебо.  
Ако се постарае да отговори на зададените по-назад въпроси за Ротарикса, ще бъда толкова добра да не и пожелавам трайни последици от Лахезиса, както е станало с д-р Херинг, който го е доказвал.

Не знам на колко от тях децата наистина не са ваксинирани, или само приказват против. Във всеки случай аз стоя зад убежденията си демонстративно. И понеже злоупотребата с хомеопатични лекарства ми е хоби, аз обещавам да приемам Лахезис мутус и което и да е друго хомеопатично лекарство в продължението на 10 дни. При това не в потенция 10-15 С, а във внушителните, супер-силни 200С.

Знам, че казват че хомеопатията е индивидуална и едни и същи лекарства не действат при някои хора. За щастие се оказва, че Лахезиса би трябвало да е подходящ точно за мен поне според информацията за лекарството публикувана ТУК . Аз действително съм слаб и блед енергичен човек, ненавиждам дрехи около врата (мога да покажа, че нямам нито едно поло в гардероба ми), страх ме е от вода и т.н. – всичко изброено ми отговаря. :)

Изглежда, че се продава свободно, така че няма да имам проблем с набавянето му.

Boiron - Lachesis mutus 200CK 80 plts

Няма да се постаря да отговоря на въпросите им, защото опитът ми за разговор с такива хора поне от блога показва, че те изобщо на кликат на линковете с информация, които им предлагам (за тяхна изненада от администраторския панел може да се види и това), а и защото изглежда това, че съм млада жена-учен, не звучи особено авторитетно и ми се присмиват за доктората. Така че приемам и пожеланието за трайни последици от Лахезиса.

Някой може ли само да предложи как мога да приемам хапчето вкъщи, очевидно не мога да долетя до България и да го правя пред тях в контролирани условия, без да ме обвинят, че не мамя нещо?

Ще ъпдейтвам темата.

Update (21.03.2010) Ходих в няколко аптеки, но нямаха това лекарство; продължавам търсенето: ако не, ще го поръчам от амазон.

Update (26.03.2010) Понеже шипинг-а от америка ми излиза по-скъпо и по-дълго, в крайна сметка поръчах това, понеже си е английско:

http://www.amazon.co.uk/gp/product/B002V3AJ8M/ref=pd_luc_mri?ie=UTF8&m=A212TRRQ67KOPL

30С е, не 200, но пък ми казаха, че става, а и от бг-мама също ми казаха, че по-малките разреждания били с по-изразени физиологични ефекти (на което не разбрах логиката, защото нали беше че колкото е по-разредено, е по-силно, но както и да е). Като пристигне го започвам.

Алтернативната медицина тук ще наричам всички медицински практики, базирани на вяра и традиции, но не и на доказателства. Съществуват хиляди алтернативни практики от най-различно естество – от леене на куршум до акупунктура, от хомеопатия до кръвопускане. Това, което ги обединява, подчертавам, е липсата на каквито и да е експериментални доказателства за ефективността им, а в много случаи и наличието на доказателства за отсъствието на ефективност. Алтернативната медицина е контролирана слабо, а „лечебните” ѝ продкути и услуги са на доста солидна цена. Тогава защо толкова много хора се обръщат към нея?

Дълбокото ми неразбиране към вярващите хора се простира далеч отвъд вярата в алтернативната медицина. Не проумявам склонността на хората да вярват, вместо да проверяват, като цяло.

Проверката  дали дадено твърдение е вярно или не е в основата на експерименталната наука. Много хора погрешно смятат, че науката също е вид вяра – „учените”, казват, „вярват в своите методи, теории и пр”. Всъщност вярата и науката са две напълно противоположни неща.

Вярата е догматична. Вярата носи своите убеждения, и всяко явление или твърдение, противоречащо на тези убеждения, бива пренебрегвано или заклеймявано. Така например християнската вяра счита, че Земята е център на Вселената. Когато ренесансовите учени установили, че това съвсем не е така, Библейските учения съвсем не били променени. Вместо това противоречащите учени били изпратени в заточение или на кладата.

Науката е емпирична. Науката борави с теории, които обясняват наблюдения над реалността. Понякога се наблюдават явления, които настоящите теории не могат да обяснят добре. В този случай вместо да пренебрегнат наблюденията, които развалят хубавите им теории, учените променят, развиват и усъвършенстват теориите, така че те по-точно да обясняват заобикалящия ни свят.

Така например от учебниците по физика знаем, че според един от първите модели на атома той представлява сфера от електрони оградена от положителни заряди (пудингов модел на Томпсън). По-късно Ръдърфорд провежда известните си експерименти, чиито резултати опровергават този модел – резултатите показват, че в центъра на атомите стоят големи позитивно заредени ядра, а малките електрони кръжат наоколо подобно на планетите около слънцето. Е, и този модел по-късно се оказва неточен – наистина в центъра има ядро а наоколо електрони, но те не кръжат като планетите. Все пак случаят мисля добре илюстрира как науката  умее да се опровергава и развива. Нещо, невъзможно за догматичната вяра.

Именно отбелязването на грешките и способността да се учи от тях и да се развива за мен е най-силната страна на научния метод. Въпреки това, грешките на науката често биват един от първите аргументи на адвокатите на недоказаните терапии:

„Науката много често бърка. Медицината – още повече. Навремето са продавали едикакво си лекарство, а то се е оказало вредно. Аз не искам да съм опитен заек.”

Този аргумент е един от най-непонятните за мен. Вярно е, че науката и в това число медицината понякога бърка. Но също така е вярно, че когато се касае за човешкото здраве, тя се старае максимално да предотврати вероятността за вреда. Именно поради тази причина всяко лекарство трябва да мине през строги процеси на клинични тестове преди да влезе в употреба. За съжаление има случаи на одобрени лекарства чийто негативен ефект клиничните тестове да са пропуснали. Но все пак тези случаи са единици и вредните медикаменти са изтеглени от пазара. Алтернативната медицина, за сметка на това не подлежи на никакъв вътрешен или външен контрол, следователно е по-лошата алтернатива. Защо се счита, че конвенционалните терапии и лекарства крият по-голям риск от алтернативните, за мен остава мистерия.

След кратко ровене по сайтове и форуми аргументите на алтернативните фенове в подкрепа на по-малкия риск от алтернативните терапии горе-долу май ми се изясни. Свеждат  се до три основни:

(1) Алтернативните средства са натурални

Изглежда хората смятат, че естествените неща е естествено да са полезни. Според мен това е много далече от истината. Зелената мухоморка например е един 100% натурален продукт, но далеч  не е полезна. А поговорката „За всяка болка си има билка” може и да е вярна, но със сигурност билките за всяка болка не са известни нито на конвенциоланата, нито на алтернативната медицина. Също така е погрешно схващането, че фармакологичните препарати са изкуствено синтезирани („синтетика”, както им казват). Известният антибиотик пеницилин –класическо конвенционално лекарство – се „произвежда” от съвсем естествена плесен oт рода Penicillium sp. Това, което приемаме е пречистен извлек. Аспиринът е химически модифицирана салицилова киселина, която в миналото се е извличала от върба (Salix на латински). Много хапчета съдържат съвсем същите вещества, каквито и билковите отвари. Предимството на произведеното хапче е, че точните вещества са пречистени от останалите, и точното му количество е известно. Последното е много важно да се знае при лекарствения прием, защото твърде висока доза може да навреди, а твърде ниска да не помогне. Отвара трудно се дозира. Ето защо алтернативната медицина е по-лошата алтернатива.

Един подаргумент касае специално хомеопатията: хомеопатичните лекарства нямат странични ефекти и за безопасни. Да, защото те представляват чиста захар, или вода, които определено нямат странични ефекти и в умерени количества са безопасни. Да лекуваш по-сериозни заболявания от настинка като например менингит със захар и вода обаче е лоша алтернатива.

(2) Алтернативните средства са базирани на вековна мъдрост и опит

Отново съвсем не разбирам логиката зад това твърдение. Защо се счита, че ако някаква практика е стара, тя непременно е мъдра и добра? Най-прякото обяснение е, че „то ако не работеше, нямаше да продължават да го използват”. Не мога да се съглася. В миналото научният метод не е бил развит, нито пък статистическите анализи. Хората са карали на проба и грешка – понякога са се оказвали прави, но понякога са грешали. Например хората правилно са установили, че хининовото дърво има лечебни свойства. Обаче погрешно са наложили трапанацията (пробиване на черепа) като средство против главоболие. Някога в миналото някой наблюдавал, че кръвопускането имало положителен ефект (това може да е така при някои състояния като хемохроматоза) и се наложило като масова практика срещу множество заболявания в продължение на поне 2000 години, преди съвсем наскоро чрез научни експерименти е установено, че в общия случай то по-скоро вреди. През 17в. немският медик Ханеман погрешно е заключил, че с намаляване на концентрацията, потенцията на лекарствата се увеличава. Освен това ако дадено лечение няма непосредствен негативен ефект, то би било доста трудно той да се установи (това, разбира се е валидно и за конвенционалната медицина, но със съвременните методи е все по-малко вероятно). Представете си, че дадена билка някакси предизвиква автоимунно заболяване след време. Как по-точно в миналото биха могли да установят подобен ефект, след като нито имали представа какво е имунитет, нито какво е автоимунно заболяване, още по-малко пък как се диагностицира. Ето защо не виждам причина да се смята, че само защото нещо е старо, то е правилно изпитано.

Вероятно съвременните научни методи за изпитание на лекарствата не са съвършени, но все пак те са насочени към отчитане на причини и следствия и отдиференцирането им от странични ефекти и случайност, което за мен ги прави поне с една идея по-надеждни. Изпитанието в миналото е  по-лошата алтернатива на планирания и статистически анализиран експеримент със съвременни технологии.

(3) За мен проработи.

Това е любимият ми софизъм. Често се среща във вариянт „Много било ефикасно, на Ленчето от съседния вход на зълвата на братовчедка ѝ етървата така се е оправила”.  Това, че нещо за някого в някакви условия е „проработило“ съвсем не означава, че то по принцип работи. Много заболявания се характеризират с първоначално влошаване, „дъно”, и постепенно подобряване. Съвсем естествено хората са склонни да се обръщат към алтернативни практики на „дъното”. В такъв случай започването на алтернативна терапия съвпада с естественото постепенно подобряване, оставяйки заблуждаващо впечатление за ефективност. Друг случай – аз докато боледувах от грип ядох пуканки, гледах телевизия и редих пасианси. Комшийката също я тръшна грипа, и пила осцилококцинум. Оздравяхме след 2-3 дни. Tова, че оздравяването и гледането на телевизия (или пиенето на хомеопатия) съвпадат във времето не означава задължително, че едното е причина за другото. Разбира се, това би могло да се случи и с конвенционалните лекарства. Тогава как да разберем дали наистина има причинно-следствена връзка между лекарството и оздравяването, или е просто съвпадение?

http://xkcd.com/552/

Най-сигурният известен на мен начин за това е експерименталния: на една група се дава лекарство, на друга група се дава захарно хапче („плацебо“). Ако групата с лекарството се подобрява статистически значително по-бързо от тази с плацебото, значи лекарството е ефективно. Тъй  че това, че нещо е проработило за някой си, не ми е достатъчно да повярвам, че ще проработи и за мен. Предпочитам да прочета в акредитиран източник, че е проработило за по-голямата част от тествани пациенти. Всички експерименти с алтернативните терапии до момента обаче не са показали по-значителен ефект от този на плацебото*. Всъщност, ако за дадена практика от алтернативната медицина се открие, че има реален ефект, тя преминава към кое… медицината! Ето защо в зоната на алтернативната медицина винаги остават само съмнителните лечения, което я прави по-лошата алтернатива.

(4) Конвенционалната медицина е измама и цели да ни навреди

Тук откриваме, че според тях:

-          Големите фармацевтични компании  (Биг Фарма) са алчни;

-          Вирусите са измислица, никой не ги е виждал и те не причиняват болести. Болестите са резултат от нарушаване на аурата, духа, чакрите и не знам си още какво;

-          Биг Фарма умишлено пускат епидемии, за да си пробутват лекарствата и ваксините;

Ако предишните съждения бяха просто нелогични, то тези надхвърлят пределите на здравия разум. Не че са алчни, но ако са чак толкова лоши и алчни:

-          Защо изобщо произвеждат ваксини. Ваксината струва 1-10 долара; лекарствата за всички болести са поне десет пъти по-скъпи. С други думи, Биг Фарма биха спечелили много повече от епидемии, отколкото от ваксини. Тогава за какво им е да разработват и произвеждат ваксини, сериозно?

-          Ако болестите не са причинени от микроби, а от някакви холистични духовни проблеми, то как по-точно Биг Фарма успяват да пуснат епидемии? Може би правят масови черни магии или нещо от този род.

 

И така, тъй като за мен всички тези основни аргументи в подкрепа на алтернативната медицина пред конвенционалната ми се виждат неиздържани логически или направо откачени, продължавам да се питам защо и що за хора вярват в тях? Дали не пропускам някой?

<Следва продължение…>

———–

*(Не че плацебото няма медицинска стойност в някои случаи. Но когато се прилага, смятам, че това трябва да бъде със съзнанието на лекаря. Уви, днес някои медицински доктори изглежда предписват хомеопатия не защото смятат, че в определен случай плацебо е достатъчно, със съзнанието, че предписват реален медикамент.)